RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

История на световните първенства: 1978 Аржентина

Публикувано в: Избрано
19:55, 25 май 2010, Автор: , Преглеждания:538

 

Еуфория и екстаз владеят публиката в очакване на аржентински триумф на родна земя, а за неутралните зрители неуспехът на холандците (както и през 1974 г.) да завоюват титлата, която толква им подхожда като на най-добър отбор в света, оставя чувството на неудовлетвореност след финала.

Страната домакин, поддържана фанатично от публиката, предлага прекрасна карнавална атмосфера – няма да забравим цветния дъжд от конфети на стадион Ривър Плейт и нестихващото веселие по улиците. Но самото представяне на Аржентина не може да се оцени като друго, освен противоречиво – както на терена, така и извън него. Аржентинците от дълги години се опитват неуспешно да получат правото да са домакини на световно първенство и това най-после им е гласувано през 1966 г. Но до самата година на неговото организиране – 1978 г. – политическата ситуация доста се е променила и много хора са притеснени от този факт. Военното правителство на страната дава доста обезпокоителни сигнали към останалия свят, когато организации като „Амнести Интернешънъл“ засилват кампаниите си против безочливото погазване на човешките права в Аржентина. Тогава дори се стига до обсъждане на евентуално преместване на първенството в Белгия или Холандия. Играчите на Аржентина обаче поемат отговорноста да се възползват от домакинството и елиминирайки съседите си Бразилия и Уругвай, печелят най-голямото отличие. Играта им от първия мач под ужасното палещо слънце не блести особено, въпреки невероятната подкрепа от трибуните на Ривър Плейт. Унгария повежда в 12-та минута с гол на Зомбори, но Леополдо Луке изравнява след три минути. Унгарците изгубват двама играчи с червени картони, преди Бертони да отбележи победния гол за Аржентина. Италия и Аржентина вече са класирани за втора фаза, когато се срещат, за да определят местата в Първа група. Италианците играят стегнато и печелят с гол на Бетега в 67-та минута.

Във Втора група продължават оттам, където са спрели в Германия с хитра и прецизна игра. Най-шокиращ е резултатът, постигнат от Тунис срещу Западна Германия в мач, който завършва без гол 0:0, а дори можеше да бъде спечелен от Тунис. Бразилия отново поднася разочарование и само късметът й помага, за да завърши 1:0 срещу Австралия – водач в своята групам а тя заема второто място и все пак стига до следващата фаза. Шотландия – единственият представител на Обединеното кралство – е подложена на унижение. Разтърсена с 1:3 от Перу, понася още по-неприятен удар, когато Уили Джонстън е принуден да си замине за вкъщи след положителна допинг проба. Равният резултат 1:1 също не е повод за особена гордост, но поне от двубоя с Холандия шотландците излизат с високо вдигнати глави.

Докато стилът на игра на италианците и западногерманците е „да не губят“, то холандците вдъхновяват с авантюристичната си нагласа. Повторението на финала от 1974 г. между Холандия и Западна Германия е една от най-красивите игри на това първенство. Крайният резултат е 2:2 и Холандия отново е на финал. Междувременно победата на Бразилия над Полша с 3:1 принуждава Аржентина да бие Перу с поне четири гола. Постигната е победа с 6 попадения, но с такава безобразна игра, че тя помрачава образа на цялото първенство.

Финалът, по-скоро драматичен, отколкото открояващ се красив футбол, приключва с два гола на Марио Кемпес, а Холандия още веднъж не успява да преодолее последното препятствие.

Голмайстор на първенството: Кемпес (Аржентина) – 6 гола

Състав на победителя Аржентина: Фильол, Олгин, Галван, Пасарела (капитан), Тарантини, Ардилес (Лароса), Галего, Кемпес, Бертони, Луке Ортис (Хаусман)

Запомнящи се моменти:

Оставете коментар

Автор

Мартин Ангелов

Подобни публикации