RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

История на световните първенства: 1986 Мексико

Публикувано в: Избрано
22:33, 30 май 2010, Автор: , Преглеждания:771

Мексико се заема с домакинството на втора Световна купа с известни разногласия, но в крайна сметка записва рекорди в историята на първенството – 52 мача, играни пред 2 406 511 общ брой зрители.

Първоначално за домакин е определена Колумбия. Но това е преди броят участници да бъде увеличен от 16 на 24, преди домакинството на Испания. Вътрешни проблеми с гарантиране сигурността на шампионата вече започват да се обсъждат, когато в края на 1982 г. колумбийската федерация поднася ултиматум на президента на ФИФА Жоао Хавеланж. Колумбия заявява, че с радост би станала домакин, но само ако на финалите броят участници е както по-рано – 16.

ФИФА отказва, Колумбия оттегля кандидатурата си и започва невъзможното търсене на нов домакин в Северна или Южна Америка в останалото много кратко време. Кандидатират се Мексико, САЩ и Канада. Американците смятат, че с политическото влияние на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър първенството им е в кърпа вързано. Но ФИФА избира Мексико. По-късно ще се изсипят купища обвинения най-вече по отношение на професионалните и спортни връзки между Хавеланж и вице-президента на ФИФА Гилермо Канедо – човек на ръководна позиция в голям кабелен оператор – който косвено е заплатил за по-голямата част от разходите по организирането на първенство срещу преотсъпени теливизионни права.

Този скандал едва е утихнал, когато Мексико преживява ужасно земетресение, което взема хиляди жертви. ФИФА започва да мисли за ново преместване на първенството…но се поддава на правителствените петиции, в които се твърди, че домакинството на Световното първенство точно в този момент за народа на Мексико е от изключителна важност.

Най-после на 31 май на стадион Ацтека в Мексико Сити започва първият мач от шампионата между носителите на Купата – Италия и Бразилия, завършил с равен резултат 1:1. Алесандро Алтобели, който бележи третия гол за победата на Италия през 1982 г., вкарва гола срещу България. Наско Сираков изравнява пет минути преди края на мача, с което дава първото предупреждение за предстоящите след осем години изненади на отбора на България, който се развива много добре.

Но никой отбор не може да предложи играч, сравним с невероятния Диего Марадона. Под ръководството на своя мениджър – вдъхновения стратег Карлос Билардо, капитатът на аржентинския отбор създава ситуации и реализира голове от изключителна важност (да не споменаваме и колко оспорвани). Схемата, разработена от Билардо 3-5-2, предлага най-добрите възможности за реализиране на таланта на Марадона.

Много са незабравимите моменти на това първенство: хеттрикът на Гари Линекер за Англия срещу Полша; тирадата от четири гола на испанеца Емилио Бутрагеньо срещу непобедимите датчани; и четвъртфинал, в който Франция бие Бразилия с дузпи, след като трима от най-добрите футболисти на света – Зико, Сократес и Мишел Платини – пропускат от бялата точка.

Аржентина застава начело в своята група пред Италия, след което изпраща стария си враг Уругвай у дома във втората фаза и стига до много напрегнат четвъртфинал с Англия. Над стадион Ацтека надвисват спомени за Фолклендската война. Аржентина побеждава с 2:1 по най-безобразен начин. Първият вкаран гол е прословутото попадение, при което помага „Божията ръка“, когато Марадона отбива топката покрай вратаря Питър Шилтън с ръка и това остава незабелязано от тунизийския рефер Бен Насеур. Вторият аржентински гол обаче не може да бъде оспорен – брилятно индивидуално изпълнение на Марадона, с което си пробива път през английска защита и прехвърля вратаря Шилтън с един от най-красивите голове в цялата история на Световното първенство.

И за да докаже, че не е било проста случайност, Марадона вкарва точно такъв гол още в следващия мач, в който Аржентина побеждава Белгия и така стига до финал срещу отбора на Западна Германия, който тогава се ръководи от Франц Бекенбауер. Германците отново са елиминирали в полуфиналите и, като че ли насън, излизат на финала с Аржентина, където до 56-та минута са получили два гола – от Хорхе Браун и Хорхе Валдано.

Германия се пробужда почти безнадежно късно и стига до впечетляващо изравняване с голове на Карл-Хайнц Румениге и Руди Фьолер. Но усилията им са напразни. Пет минути преди края на мача Марадона се измъква напред и подава на Хорхе Буручага, който вкарва победния гол, а с него Аржентина печели и втората си световна титла. Марадона, който не е допуснат да играе през 1978 г., защото няма навършени години, изживява звездния си миг. От този ден нататък кариерата му ще върви само надолу.

Голмайстор на първенството: Линекер (Англия) – 6 гола

Състав на победителя Аржентина: Пумпидо, Кучиуфо, Олартикоечеа, Руджери, Браун, Джисти, Буручага, Батиста, Валдано, Марадона (капитан), Енрике

Запомнящи се моменти:

Оставете коментар

Автор

Мартин Ангелов

Подобни публикации