RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

История на световните първенства: 1990 Италия

Публикувано в: Избрано
14:26, 5 юни 2010, Автор: , Преглеждания:999

Финалите на четиринадесетото Световно първенство не предлагат толква празнични вълнения, колкото предполага атмосферата на сцената, където то се играе – Италия. Отбелязани са твърде малко голове, но може би най-тъжното е, че футболистите, провъзгласени за звезди, съвсем не радват публиката с подобаващи изяви.

Шампионатът все пак започва достатъчно драматично с победа на Камерун над носителите на купата. Франсоа Омам Биик вкарва единствения гол в мача, който камерунският отбор приключва с 9 играчи на терена – изгонени са Андре Кана, Биик и Бенджамин Масинг.

Африканците се изкачват до върха на група В, където Аржентина остава едва на трето място. В мача с Англия Камерун наистина успява да уплаши до смърт противника си, като стига до 2:1, но губи четвъртфинала с краен резултат 2:3, получавайки два късни гола.

Напрегнатото лице на Тото Скилачи отразява и цялостната игра на италианците. Централният нападател на „Ювентус“ е играл дотогава за националния отбор само само веднъж, но се превръща в национален герой след като вкарва победния гол срещу Австрия и първия срещу Чехословакия, с което Италия спокойно заема първото място в група А.

Шотландия е унизена с 0:1 от Коста Рика в Група С, успява да се реваншира срещу Швеция, но се проваля срещу Бразилия с 0:1, макар че се дължи на ниво през целия мач. Помраченото настроение на шотландците контрастира с успехите на Република Ирландия.

Треньорският талант на Джеки Чарлтън довежда отбора до финалите на световно първенство за първи път, а победата им след дузпи срещу Румъния дори им дава известно предимство на четвъртфиналите. Италия побеждава с 1:0 с голмайстор Скилачи.

Футболистите на Западна Германия започват устремено, както смятат и да продължат, с 4:1 срещу Югославия в група Д. На върха на група Е застава Испания, докато Англия стига до континенталната суша и играе срещу Белгия в Болоня. Скучният мач без голове подготвя публиката за изпъление на дузпи, когато Пол Гаскойн изпраща прекрасен свободен удар право в центъра на белгийското наказателно поле , където Дейвид Плат от воле вкарва победния гол. Този гол има своите дълготрайни последствия – той ще донесе почитатели на Плат, които по-късно ще го привлекат в „Ювентус“, където го чака звездна кариера. А Гаскойн се превръща в култов герой след полуфинала срещу Западна Германия, по време на който се разплаква искрено като момче, защото е изгонен с червен картон и и разбира, че няма да играе на финала, ако Англия стигне до него. Но пропуски на Стюърт Пиърс и Крис Уодъл при изпълнение на дузпите правят така, че и никой от сътборниците му да не играе на финал.

В другия полуфинал Аржентина се изправя срещу домакините Италия в града, където неотдавна играе Марадона – Неапол. Продълженията траят цели 7 минути по-дълго, преди френският рефер Мишел Вотро да разбере, че часовникът му е спрял. Италия не успява да се възползва от това и Аржентина продължава след дузпи, благодарение на здравите италиански нерви и вратаря Сергио Гойкоечея.

Италия поне заема утешителното трето място, побеждавайки покрусена Англия с 2:1 в малкия финал в Бари. Това е последният мач на Боби Робсън като селекционер на националния отбор на Англия. Той вече е приел поканата да поеме холандския „ПСВ Айндховен“ след като Футболната асоциация прекалено дълго се чуди как да процедира с удължаването на договора му.

На стадио Олимпико в Рим излизат на дуел два уморени отбора. Финалистите – и аржентинците, и германците – са изтощени както морално, така и физически полуфиналите, защото освен че са играли продължения, са преминали и през изпълнение на дузпи. Още по-неприятното е, че аржентинците са завладени от някаква странна параноя за кроящи се планове срещу тях, като доказателство за това е жълтият картон на Клаудио Каниджа, който не може да участва.

Диего Марадона е все пак на терена, макар че травма в коляното е причината за по-бавната му игра. В тази ситуация Каниджа, който е ловък и бърз, доказва незаменимите си качества на партньор при атаките.

Германците също излизат на терена в мрачно настроение и с лоши спомени от 1986 г. Целият мач се играе в много неприятна атмосфера. Със сигурност ще остане в историята като най-лошият финал на Световно първенство. Западна Германия заслужено печели с по-добра игра, макар че самият победен гол е спорен. Аржентина обвинява Руди Фьолер, че е „паднал за дузпа“ в 81-та минута. Капитанът Лотар Матеус, оплаквайки се от контузия, предава отговорността на Анди Бреме и Гойкоечея е надигран за първи път.

Аржентина все пак се записва в историята като победена – Педро Монсон и Густаво Децоти са първите играчи, изгонени с картони от финал за Световната купа.

Голмайстор на първенството: Скилачи (Италия) – 6 гола

Състав на победителя Германия: Илгнер, Бертолд, Колер, Аугенталер, Бухвалд, Бреме, Литбарски, Хеслер, Матеус (капитан), Фьолер, Клинсман

Запомнящи се моменти:


Оставете коментар

Автор

Мартин Ангелов

Подобни публикации