Как във футбола, при благоприятен резултат, може да задържиш усилващия се натиск на противника? Най-популярните способи са симулациите и „полягването“ по терена, разправиите с рефера, но те не се толерират във Висшата английска лига. Остава честният начин – смените! Една смяна в състава не просто губи минута и повече от игровото време. Тя накъсва играта и убива нейното темпо.
Никак не е за пренебрегване и фактът, че на мястото на уморен играч се появява футболист със запазени сили и възможности. Хиляди пъти именно подходящите замени в края на срещата са решавали нейния изход.
Говоря банални неща? Ами да, разбира се. Подобни „азбучни истини“ са част от елементарната тактическа подготовка във всяка детско-юношеска футболна школа, да не говорим и за най-кратките треньорски курсове. Но в събота един от великите мениджъри на нашето време Сър Алекс Фъргюсън реши да се постави над законите на играта. Той упорито и невъзмутимо наблюдаваше как Евертън в последните 10 минути мачка неговия Юнайтед. Сър неадекватно преживяше дъвката си, когато „карамелите“ редуваха положение след положение. И за неспециалиста бе видно как Гари Невил и О Шей вече немощно подтичват край тъчa, а Гигс и Скоулс изнемогват от изтощение в полузащитната линия. Но наистина великия Сър не извърши двете полагащи му се смени. Гибсън бе вече по екип, когато бе насочен не към терена, а към… скамейката.
На какво се уповаваше Сър-а?! Може би на своя прословут шотландски инат, на безсмъртната си слава или щастливия шанс?! Само че логиката на играта е проста и желязна. Тази логика не прави изключения и за най-славните и титуловани имена във футбола.
Евертън наглед „сензационно“ , но съвсем логично изравни, макар и в добавеното време. Понеже Цар Футбол е по-велик дори от най-благородния Сър…
Споделете:
Според мен Сър Алекс Фъргюсън чакаше да падне четвърти гол и тогава да даде почивка на Скоулс, пускайки на негово място Гибсън и може би и на Бербатов, пускайки заменяйки го с Оуен или Македа. И честно казано наистина изглеждаше така сякаш 4:1 е по-вероятният резултат от 3:3.
Само че сензацията се случи – Манчестър Юнайтед за първи път в историята на Висшата Лига получи два гола в продължението на мач.
Добре, че всеки мениджър не чака отборът му да вкара 4 гола и тогава да направи смените! Нещо ти куца логиката, ама ти си знаеш.
А умората и глухата защита на Юнайтед бяха очевидни в последните минути. Опитвам се да кажа, че „сензацията“ бе закономерна.
Не всеки мениджър е Сър Алекс Фъргюсън и не всеки отбор е Манчестър Юнайтед. Едно изравняване от страна на Евертън щеше да е чудо, но ето че чудото се случи.
Лично според мен нямаше умора. Според мен проблемите дойдоха от това, че О’Шей застана на левия бек, а Флетчър заигра като опорен халф. Докато ирландецът играеше като опорен халф Юнайтед изглеждаше стабилен в защита. Според мен Флетчър тази година се представя по-слабо в дефанзивната част на играта и това бе видно и в предишните мачове.
Другото слабо звено в отбраната на Юнайтед беше Джони Евънс. Не случайно Евертън центрираха топката към неговата зона и в крайна сметка така вкараха и головете си.
P.S. Логиката не е куцаща, просто е нужно малко повечко сиво вещество, за да може човек да я разбере.
Друже, законите на футболната игра важат за всички мениджъри и всички отбори. Няма да коментирам констатацията, че е нямало умора в състава на Юнайтед. Сигурно затова Гари Невил след 85-мин. откровено риташе сватбарски и неориентирано топката напред. Щото нямаше кой да я изнесе…
Да отричаш очевидното не е признак за „повечко сиво вещество“.
Не знам дали мнението ми е различно от рпедните 2 или ги обединява от части, но:
равенството е закономерно (както и огромната част от слабите резултати на ютд), защото Евъртън имат повече удари, по-голямо владеене на топката и много по-гоялмо териториално преимущество, доколкото гледах статистиката след мача.
дали обратът е чудо? еми, не знам. по-принцип си ми прилича на чудо, ама си оставям една вратичка, че математиката може да казва друго……
Според мен равенството си е чиста случайно, но просто в момента Юнайтед са далеч от класата на Челси например. Днешният мач с Рейнджърс го потвърди.