Нормално е наши футболисти да играят за чужди отбори в чужди първенства. Нивото е по-високо, парите несравними, реализацията – международна. Още по-нормално обаче е новите български „звезди“ да не забравят миналото си и към коя нация принадлежат.
Димитровците Иванков и Бербатов на пръв поглед имат доста допирни точки, не само като адаши на първо име. И двамата играха в родни грандове (не е важно дали Левски или ЦСКА!), преминаха с добър трансфер в чужбина, станаха шампиони на страните, в които се съзтезават. И двамата наскоро се отказаха от националния отбор след дълга и успешна кариера в него.
Естествено Берба превъзхожда Иванков по талант, слава и постижения, но не това е проблема при сравнението помежду им. Защото заглавието на две наскоро излезли интервюта не може да не стресне никой истински българин:
Бербо: Играя за България на „Олд Трафорд“
Иванков: Срещу Юнайтед играем за цяла Турция
Направете сами разликата между гордия българин и наемника-еничарин! Затова независимо от резултатите между Юнайтед и Бурсаспор, от евентуалните уточнения за „стилистични“ неточности при превода, не само аз винаги ще подкрепям човека, запомнил своите корени.
Защото въпреки честно спечелените милиони Димитър Бербатов помни своите сънародници, роднини и близки. Помни олющеното канапе, на което е спал в родния дом и фондацията му поощрява талантливите българчета.
Другият уж размахваше българското знаме, но днес вече играе за „цяла Турция“… Пожелания от сърце здраве и футболно дълголетие, но да не забравя Паисий и неговият призив: „Българино, знай своя род и език!“!
Споделете:
Приятелю, надявам се искрено, че това не си го писал под въздействието на клубни пристрастия! Защото мирише точно на такова излияние! Плюс това се палиш малко повечко и преиначаваш думите на Иванков. Иначе за заглавието си прав, и аз съм за, но Митко вратарчето не го казва по такъв начин, по какъвто ти го разбираш, повярвай ми.
А именно примера със знамето е прекалено показателен за това дали Иванков помни България. Ако си гледал шампионския мач на Бурса, то сигурно знаеш как в момента, в който съдията свири, Иванков вече беше със знамето. А колкото и да си говорим, че за турците историята не е толкова важна и не й отдават значение, е не е така. Надали им е приятно един гяур да развява Българското знаме пред десетки хиляди турци.
Ники напълно съм съгласен с теб. И аз мисля, че е написано малко под влияние на емоциите, но всеки има право на мнение, затова има и свобода на словото. Все пак успех и на двата отбора.
Abe :)))dobre go e kazal kolegata:))))to Turcia oste ni misli za vilaet, a pak angli4anite smetat turcia za malaaziska provincia, tai 4e vapros na mantalitet, po vajen e footbola, a toi na Old traford be dosta sku4en, wijda se bez Gigs i Skouls 4e Man4estar sa dosta predwidim otbor:)))
„Утре (днес) никой няма да играе за себе си. Не играем и само за отбора. Бурсаспор трябва да зарадва цяла Турция“ – ето точния цитат. Според мен непремерено изказване, наистина без зла умисъл. Но както правилно отбелязвате, именно заради историята и манталитета, заради това че още ни смятат за „гяури“ и „вилает“ се дразним от подобни недомислици.
И не съм симпатизант нито на червените, нито на сините….
Ех. Типично по български – дебнем звездите си, хващаме се за някоя малка думичка и започваме да ги плюем, развявайки знамето на някакъв криворазбран псевдопатриотизъм.
Спомням си, че преди около две години Бербатов беше казал: „В България всеки ме учи как да играя футбол“. След това прочетох статия в един спортен всекидневник за това как Бербатов „по подобие на Стоичков е започнал да плюе по България“, как „бил забравил от къде е тръгнал“ и други такива, подобни на тези, които сега и господин Светослав Минчев „проповядва“ в коментара си.
По-добре да не кажеш (в случая напишеш) нищо, отколкото да кажеш нищо!