RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Светлана Кривенчева: „Годините са само число в спорта“

Публикувано в: БГ Тенис, Избрано, Любопитно, Тенис
12:50, 23 окт 2010, Автор: , Преглеждания:371

Преди седмица живеещата от известно време в Америка, българска тенисистка Светлана Кривенчева спечели титлата на двойки от турнира в Уилямсбърг, щата Вирджиния с награден фонд 10 000 долара. Ето какво сподели специално за SportVOX след успеха си именитата наша тенисистка:

Здравейте, г-це Кривенчева, честита победа във финала на двойки на турнира в американския град Уилямсбърг. Как се чуствате след успеха? Разкажете малко повече за турнира и обстановката около него?

Надпреварата в Уилямсбърг беше интересна, като се проведе на доста приятно място наречено Kings Мill Gold Resort. До преди две години курорта е бил притегателен център на звездите от мъжкия и дамски голф, като  са се състояли големи турнири от веригата на PGA. От две години организират състезание за жени по тенис на гриин клей, което е от малък клас с награден фонд от 10 000 долара. Самият град е много красив и стар, намиращ се на брега на прекрасната Джеймс Ривър, която се влива след около 40 мили в океана, което пък от своя страна е едно доста вълнуващо и релаксиращо място. Иначе цяла Вирджиния е изпълнена с много зеленина, история, а и с любов, тъй като самият щат се слави, като щатът на любовта. Аз играх тук и през миналата година, като тогава заедно с партньорката ми Габуева достигнахме до финала. Тази година съперничките ни предложиха трудни мачове, които успяхме да измъкнем с много вещина и усилие. Голям минус за мен, беше фактът че идвах от слънчева Калифорния, с градуси около 30-те, а трябваше да играя в облачна Вирджиния при температура около 12-те градуса. Все пак успях да свикна някакси, а и организаторите имаха отличен физиотерапевт, който успя да ми помогне много, тъй като почуствах болки в гърба преди началото на надпреварата получили се именно от студеното време. На сингъл загубих един спечелен мач в първия кръг срещу американката Корнинг. След като взех първия сет с 6:2, загубих нелепо втория с 3:6, а в решителния трети сет при 4:4 и 40:0 за мен не успях да задържа концентрацията си докрай и се стигна до крайното 5:7 гейма в полза на американката. В схемата на двойки бяхме поставени под номер 2, като играта ни се движеше в двете крайности. Все пак бяхме доминиращата двойка в състезанието, и въпреки че допускахме обрати успявахме да се съберем и след тайбрек да спечелим финала срещу грузинския дует Девидзе и Окруашвили (бел.ред. – 6:4,3:6, 10:8). Мога да кажа, че изиграх един добър турнир, като основното предизвикателство за мен бяха не толкова съперничките, колкото болките в гърба. Все пак аз съм опитен състезател и умея да се абстрахирам от създалата се ситуация, което също е част от играта. Сега се възтановявам с йога упражнения, масажи и аква процедури.

Как се чуствате на корта с вашата партньорка Анжелина Габуева?

Анжелина е млада тенисистка, която тепърва навлиза в света на голямата игра. Липсата на опит и рутина понякога и изиграва много лоша шега, така например миналата година на същия турнир играхме прекрасно, но във финала тя се пропука и въпреки отличните ми действия на корта не успяхме да спечелим победата. През този сезон Габуева показа голямо израстване именно в този част от своята игра, като вече ми се вижда доста по-мъдра от преди. Когато можем играем двете по турнирите, като успяваме чудесно да вплетем опита и младостта в един чудесен дует.

Как се разви за вас сезон 2010? Какво следва до края на годината и какви са вашите планове за 2011?

За съжаление настоящият сезон се оказа доста объркан за мен, тъй като около четири месеца имах проблеми с разтежение на мускул на свода  на левия ми крак, който ми попречи да се изява на макс през цялата година. Понякога ми се наложи да играя дори и с контузия в определени турнири, тъй като точките ми бяха нужни за запазване на позициите си в световната ранглиста, където както знаем борбата е повече от жестока. Ще се опитам да запиша участие в още няколко турнира до края на сезона, като от 25-ти октомври ми предстои участие на турнир в Пуерто Рико. Иначе се чуствам много добре физически, като за следващата година ще се опитам по-добре да организирам участията си по турнири, за да успея да реализирам формата и опита който имам максимално добре. Освен със състезания, личните ми физически тренировки, които са нужни за да поддържам формата си стабилна, през останалото ми свободното време давам уроци на деца и възрастни във Фресно и Весалия, Калифорния, там където за сега съм се устроила от година и половина, след като се преместих от Клиъруотър, Флорида. Лично аз не мога да си представя живота си без тенис и фитнес, които толкова много обичам. Извън тениса се занимавам и с няколко други дейности, като дистрибутор на anti-aging продукти на Nuskin, които действат учудващо добре.

Следите ли развитието на българския тенис, как оценявате новата вълна тенисистки и тенисисти?

За съжаление нямам много информация около българския тенис, но искрено се радвам като прочета или видя записан успех от наш състезател и състезателка. Поддържам връзка с останалите наши и чужди състезатели главно чрез мрежата на Facebook, като по този начин следя на кой какви неща му се случват на корта и в живота. Особено се радвам, когато някое ново име пробие в ранглистата, защото знам колко е трудно да станеш добър тенисист и да побеждаваш на корта. Хубавото е, че сега времената в България са други, като тези които сега тръгват напред са някакси по-освободени и разкрепостени и нямат много задръжки, което помага изключително много на корта. Естествено, за да се върви нагоре ти трябват стабилни спонсори и добър треньорски екип, все неща без които топ 100 си остава мираж. В професионалния тенис без пари трудно се постигат успехи. Малките турнири носят и малки приходи, които след таксите и облагането не стигат кой знае за какво. Истината е в големите надпревари, където хотела ти е без пари, а ако напреднеш достатъчно ще получиш и хубав чек. Като цяло най-трудно е да дръпнеш отдолу нагоре и да успееш да се задържиш по върховете на ранглистата, не случайно за повечето професионални играчи тениса се превръща в бърз асансьор отгоре надолу или пък в обратната посока.

Все пак старата школа си е класика, ето например Маги Малеева спечели безапелационно националния шампионат на 35. Търсят ли ви по-младите за съвети?

Да, давам много съвети на подрастващите в САЩ, които ме търсят заради богатия ми опит в играта. Радвам се, че ме търсят за помощ, тъй като и аз самата когато сам тръгвала в спорта, съм имала страхотни наставници. В спорта има много важни компоненти, които определят успеха, така например аз съм попивала знания и умения от големи личности – моят спортен идол Стефка Костадинова ме учеше колко е важно загряването и разгряването преди физическото натоварване. За важността от правилното и здравословно хранене ми помогнаха моите родители, всъщност най-важните неща които съм научила в живота, и които страшно много ми помагат, както на корта, така и извън него съм ги научила от тях, за което искрено им благодаря. Хубаво е да усещаш подкрепата на родителите си зад гърба си. Иначе младите американчета наблягат повече на силата и стериотипите в играта, липсва им хъса постоянно да се развиват. Приемат играта повече за кеф, отколкото за успех и лична амбиция. Не се борят достатъчно, тъй като стандарта им е висок, докато моето поколение, а и останалите българи трябва да се борят за всичко. Ето защо сме такива кучета и юнаци в спорта и извън него.

Как оценявате живота в САЩ. Липсва ли ви България?

В САЩ много се работи, хората почти нямат свободно време и време за почивки. Уикендите понякога са свободни, но понякога се случва и да работиш, като цяло намираш време за едноседмична почивка да отидеш някъде  за цялата година. Разбира се много уважават националните си празници, които се превръщат наистина в празници. На западния бряг хората са забързани, все времето им не стига, докато например в една Флорида и Вирджиния да речем темпото е по-лежерно. На Калифорния и харесвам, факта че голяма част от плодовете и зеленчуците растът тук и са доста свежи, като моя роден Пловдив, а и не са много скъпи. Наблизо се намира природния парк Секвоя, в който са разположени едни от най-големите дървета в света. Много ми харесва да ходя там, защото много ми напомня на България. Естествено, че ми липсва моята родина и семейство, с което сме много свързани. За съжаление понякога в живота ти се налага да правиш това, което е най-добре за теб в даден момент. Разчитам главно на себе си и своите решения, което е трудно начинание, но мога спокойно да се похваля, че имам доста приятели около мен, които ми помагат да се чувствам добре.

Титлата от Уилямсбърг къде я слагате в личната си колекция?

За мен тя има стойността на уимбълдънската чиния. Шегувам се, но пък ми стои доста добре в личната ми колекция вкъщи, а и може да е начало на един по-успешен следващ сезон.

Извън тениса, какво харесвате? С какво се занимавате, когато не тренирате?

Обичам добрата храна, като всяка жена харесвам модата, но най ми допада да се обличам по начин по който най-много ми харесва – стилно. Излизам с приятели на вечери, ходя редовно на мачове по бейзбол и футбол. Харесвам да слушам музика, когато не съм изморена спокойно може и да потанцувам, дори преди миксирах и пусках музика на различни събирания с приятели, но в последно време не ми остава време за това. От време на време съм гост-лектор на различни социални събирания, като foundraizing да речем. Обичам да ходя на нови места, като всеки българин ме влече към планината или морето.

Разкажете някой интересен случай от вашата богата кариера, който винаги ще помните?

Спомените ми са много и всичките живеят завинаги в мен, но нямам някой специален момент, който да се отличава от другите с много в моята богата колекция от турнири и противници, които съм срещала и играла през годините. Все пак никога няма да забравя срещата от US OPEN на централния корт на двойки срещу Мери Джо Фернандес и Моника Селеш, които аз играх с моята партньорка Мая Мурич. Имахме сетпойнт, когато те изкараха топката в аут, но съдиите я сметнаха за добра. Мая разиграваше, аз бях на воле на мрежата, а на стола на съдията беше италианката Чекарели. Мая имаше рожден ден тогава и се изкряска – „Как добра, тази топка е толкова много аут“. Публиката също казваше аут, а съдийката спокойна каза – „Съжалявам момичета, но аз не видях топката, защото Светлана е много висока и е отпред на воле“. След това се веселихме доста със случката, нищо, че беше в наш ущърб. Все пак малко съжалявам, тъй като при победа отивахме на четвъртфинал срещу сестрите Уилямс, а преди това бяхме изиграли страхотни срещи. Друг светъл спомен ми е срещата срещу Навратилова на двойки във Филаделфия на закрито. Аз играех с Димана Кръстевич, започнахме от квалификациите и стигнахме до полуфиналите. Малко преди срещата Димана я ухапа една пчела, събитие от което тя много се развълнува и притесни. Все пак аз успях да и помогна да се пренастрои, като след това двете изиграхме един страхотен мач във всяко едно отношение, който за малко да бъде спечелен. След края на срещата при мрежата Навратилова ни похвали за отличната игра!

Благодаря за отзивчивостта Ви, какви са Вашите финални думи?

Годините са само число в спорта и ако човек се поддържа физически и ментално, и винаги е щаслив и позитивен, и умее да контролира емоциите си на корта може да победи всеки!!!

снимки: лична колекция на Светлана Кривенчева

1 коментар

  1. Браво Мите страхотно интервю

Оставете коментар

Автор

Димитър Шопов

Подобни публикации