RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Какво става с Манчестър Юнайтед?

Публикувано в: Англия, Коментар, Футбол Свят
14:01, 14 ное 2010, Автор: , Преглеждания:639

Какво става в последния месец  с един от най-популярните клубове в света Манчестър Юнайтед се питат милиони негови почитатели. Защото въпреки пресилената бодрост в пресконференциите на Сър Алекс за „непобедения“ му тим , „червените дяволи“ са в явна криза.

Наблюдавам повече от три десетилетия този наистина велик отбор и смея да твърдя, че Юнайтед никога не е играл по-слаб и скучен футбол, с липса на креативна мисъл в халфовата линия, с рехава защита и немощ в атаката.

Но случващото се на зеления правоъгълник е само резултатът от процеси извън игрището. Затова може би е добре да погледнем на трите ключови места, където се оформя облика на отбора.

Първото: „Сър Алекс загуби битката в съблекалнята“ – написа в българския форум на клуба един проницателен фен. А и пазарлъците на Рууни за повече пари по новия договор не повлияха добре на атмосферата в колектива. Явно авторитетът на застаряващия мениджър вече  не стига да тушира егоцентризма, звездоманията и личните дрязги в отбора.  По примера на Кристиано Роналдо не само Нани (самопровъзгласил  за „един от най-добрите в света“), а и доста други звезди  приеха веруюто: „Аз ще вкарам головете, подаване само в краен случай!“. Засега на терена махат гневно с ръка само Бербатов и Евра, но скоро очаквам по-явни белези на разделението в тима. И не може да твърдим, че играчите са разделени на групички. Показаното в мачовете по-скоро демонстрира максимата от старата махленска игра „Всеки лаком за гол“, а именно:  „Всеки – за себе си!“. Но футболът все пак е колективна игра.

Второто: Какво става на свръхмодерната база в Карингтън? Как се тренира там, след като формата на състава видимо падна в рамките на 3-4 седмици? Прекалено много са „непредизвиканите“ грешки, неадекватните отигравания в мачовете. Топката някак твърде леко прескача, разминава, плъзга се между и под краката и бяга от футболистите на славния тим. Спомнете си само детинската грешка на Ван Дер Саар срещу Уест Бромич и вчерашното „ботушарско“  спиране на Бербатов, останал сам срещу вратаря на Вила“ Ами разминаването на Видич при изравнителния гол на Уулвс или „мрежичката“ на О’Шей, която едва не доведе до гол за Сити? Ами автогола на Евра? Когато грешат отделни играчи (и то в най-силните елементи на играта си!) – това може да е  слаба форма или лош късмет. Но когато грешат всички – ситуацията става крайно съмнителна. Всъщност, публична тайна е, че професионалните футболисти от по-малки и големи отбори ги „зобят“  и възстановяват с уж разрешени стимуланти. Но в конкретния случай изникват нелицеприятни въпроси. Какво всъщност представлява прословутия „Вирус на Карингтън“, от който пострада целия тим? Дали той е обикновено простудно заболяване или „диария“ в работата на някой от „химиците“ в екипа на Фъргюсън и Дейвид Гил?

Третото: Да погледнем и в банковата сметка на Юнайтед, тя може да обясни всички казано дотук. Въпреки възрастта Фърги се справя перфектно като мениджър и клуба е винаги на печалба при равносметката за сезона. Но дълговете лавинообразно се увеличават, тъй като фамилия Глейзър безмилостно прехвърля всички свои загуби на сметката на „Юнайтед“. Идеята на янките-търгаши е проста: Юнайтед не може да фалира! Но дългът не може постоянно и да нараства, трябва да се редуцира за успокоение на протестиращите фенове.

А на мачовете на Юнайтед залагат стотици хиляди хора! Дали под давление на Глейзърите Юнайтед играе „черно тото“? Това е категорично недоказуемо! Но е факт, че повечето букмейкърски къщи предлагат залози онлайн и „на живо“ според развитието на резултата. А именно Юнайтед изненадващо лесно и бързо, за минути пропилява или наваксва разлика от 2 гола. Някой печели милиони от тези неочаквани обрати и се съмнявам между печелившите да има много обикновени запалянковци.

За всеки случай този вариант би обяснил повечето факти – лошото настроение в съблекалнята, „непредизвиканите“ хиксове в спечелени срещи, „химическите“ атаки, постоянните и продължителни заболявания и травми на водещи играчи.

В заключение да кажа, че не връщането на контузените лидери, дори те да са колоси като Гигс, Рууни и Оуен, нито евентуалните нови попълнения през януарския трансферен прозорец, ще възродят облика на „червените дяволи“. Юнайтед трябва да реши поне част от проблемите си именно на посочените три места. Тогава и в „Театъра на мечтите“ ще се върнат победата, красивата игра и неповторимата емоция. Дано да е по-скоро!

3 коментара

  1. Александър Станков казва:

    Като цяло добра статия, различна от всички останали, но лично аз не мога да бъда толкова краен краен в изтъкването на причините за слабото представяне на Юнайтед. По ‘Първото’ може и да има някаква загуба на афторитет, но не вярвам тя да е от толкова голямо значение, и да влиае пагубно на играчите в съблекалнята и на терена. ‘Второто’ е по-вероятно, още повече че тези непрестанни контузии вече започват да се набиват все повече на очи, каква физическа подготовка се води, какво тренират и ядат, това са добри въпроси. ‘Третото’ го изключвам като вариант. На този отбор му липсват няколко класни играчи в отделните фази на играта, това е извода за слабото представяне на тима. Но няма пари, няма и да има. И САФ го знае, но няма да го признае, ще се оправя с наличния материал.

  2. Светослав Минчев казва:

    „Глейзър изплащат 220 млн. от дълга на Юнайтед“ – любопитен факт! Той идва навреме да докаже, че понякога „крайните“ и „изключени“ варианти и коментари съвпадат с голяма част от истината…

  3. Александър Станков казва:

    Под изключен вариант – ‘третото’ имах впредвид, че е невъзможно Юнайтед да участва в задкулисни игри, черно тото и тем подобни, защото на О’Шей му минала между краката, Евра си отбелязал автогол и т.н. Иначе за ограничения финансов ресурс, заради Глейзър спор няма, това всички отлично го знаем, дори САФ, който обаче не си го признава.

Оставете коментар

Автор

Светослав Минчев

"Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…" Георги Аспарухов

Подобни публикации