RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Sorry Америка – спортът победи!

Публикувано в: WTA, Коментар, Тенис
12:24, 13 сеп 2011, Автор: , Преглеждания:129

11 септември 2011 г.  в центъра на Ню Йорк… Спокойно, няма да говоря за атентати, кули-близнаци, тероризъм, жертви, възмездие и политика. Защото политиката не трябва да има нищо общо със спорта! Такова е поне убеждението на милионите фенове.

Не така обаче мислят политиците. Спортът е изкуство и се явява част от духовното богатство и самочувствие на нацията. И докато в областта на литературата, музиката или киното трябват векове или поне десетилетия една творба да бъде призната за световна класика, то спортната победа носи моментални дивиденти за това самочувствие. Затова политиците играят по тънката струна на националната гордост  и „великите“ сили налагат своето надмощие  и по спортните полета.

Всеки може да си спомни десетки примери за толериране на спортисти и отбори от „силните на деня“. Спомнете си финала на Мондиал 98, когато домакините Зидан и компания разбиха „кариоките“ с 3:0. Тогавашната звезда на световния футбол Роналдо отказа участие във финала поради мистериозна „контузия“, а най-титулованият тим в света бе изненадващо примирен пред неизбежното. След година почти незабелязано в пресата мина смачкано съобщенийце, че френските банки опростили външния дълг на Бразилия.
„Пито-платено!“ – казваме ние, българите.

Многобройни са и примерите за „домакинските “ Олимпиади от 30 г. насам. В Сеул разярени запалянковци пребиха жестоко боксов рефер, задето не даде победата и медала на техен съзтезател. И останалите рефери бързо си взеха „поуки“. В Атина един смешно клатушкащ се  на халките грък отне заслуженото злато на Йордан Йовчев.  А на последната „китайска “ Олимпиада съзтезателите на домакините печелеха още с излизането на терена или в залата.

Но да се върнем на сюжета: 11 септември, Ню Йорк. „Случайно“ съвпадение на времето и мястото? На финала на „най-америаканския“ тенис турнир US Open  излизат местната любимка Серена Уилямс  и възможно най-удобната съперничка от Топ 10 във WTA-ранглистата – десетата Саманта Стоусър. Препълнени трибуни на „Флашинг Медоус“, очакване на триумф…

„Да, ама не!“ – казваше известен журналист. Стоусър победи категорично. Не помогнаха виковете и протестите на Уилямс, освиркванията ва публиката, деликатните реферски недоглеждания.

Все пак спортът е особено явление. Той понякога поднася изненади и не се подчинява на режисурата на „големите играчи“. Именно затова милионите хора препълват кортове и стадиони , не откъсват очи от тв-екраните в очакване на неочакваното „чудо“ Давид да повали Голиат.

И както водещата на церемонията по награждаването сполучливо отбеляза: „Саманта, сега с теб се радват Австралия и целия свят!“

2 коментара

  1. Росица Георгиева казва:

    Винаги го е имало специално там, но тази година просто прекалиха. Толкова нередности, неяснотии, гръмки изказвания и въобще пълна американска картинка и това е турнир от Големия шлем…има турнири от сериите 500, които са много по-добре организирани и решенията са адекватни.

  2. Светослав Минчев казва:

    Благодаря, момиче, за уместната реплика! Твоят материал за финала и статията на Сезгин да неуредиците на турнира наистина ми помогнаха да направя този коментар.

Оставете коментар

Автор

Светослав Минчев

"Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…" Георги Аспарухов

Подобни публикации