RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

„Спортист на годината“ в разкошен „мутробарок“

Публикувано в: Коментар
21:25, 20 дек 2011, Автор: , Преглеждания:180

Твърде смесени чувства остави „грандиозното шоу“ по връчването на наградите „Спортист на годината 2011″. Доминиращо бе впечатлението , че средства и усилия за спектакъла не са пожалени. Пищният дизайн на сцената в зала 1 на НДК, лъскавите тоалети, фактът, че екип от  300 човека е работил по организацията, говорят сами по себе си.

Но за обикновения зрител останаха някои „сенки“ в богатото  на светлина, блясък, неони и прожектори  тържество.

Нека започнем от сценария. Той се движеше по обичайния път от Спортист №10 към кулуминационния №1. Но бе прекъсван и разводняван без всякаква логика и последователност за връчването на призовете: „Треньор на годината“, „Спортист №1 с увреждания“ , „Отбор на годината“. А доста по-логично бе тези награди да заемат своето място в композиционната рамка преди награждаването на 10-те най-заслужили наши спортисти.

Да продължим с репликите на водещите и наградените. Всички те, дори шегите,  бяха доста нагласени, изкуствени и режисирани. „Правилното“ изложение включваше непременно най-напред чупка в кръста пред спортния министър, пред шефката на БОК и други началства и най-накрая нещичко лично. Искрените думи на Боян Радев, Петър Стойчев и Кубрат Пулев не можаха да развалят общото чувство за сервилност от страна на водещи, шампиони и треньори.

По време на церемонията неочаквано се появи и „езиков“ проблем. Макар и страхотен професионалист, водещия Бен Крос  така и не разбираше докрай смисъла на казаните от него думи на български и не бе убедителен в това си амплоа. И ако всеки от нас би приел разваления български на Елис Гури, за който България е неговата „втора Родина“, то не така стояха нещата с Ружди Ружди. За Ружди България е „първа Родина“, но с трудно намираните простички слова той убедително демонстрира, че познава доста бегло официалния български език.

На финала нека се върнем мислено в НДК.  Прекалено претрупаната, натуфрена обстановка на сцената, упорито напомняше помпозните заведения на мутрите от застрахователния бизнес в края на 80-те и началото на 90-те години. Като прибавим, че генерален спонсор на церемонията бе „Нове холдинг“ с нейния емблематичен бос, че конкурсът се проведе „под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов“, асоциациите са предсказуеми. Те напомнят, че изобилието от средства не всякога е адекватно на интелекта, на естетическия вкус и мярка. И че позабравения стил на „борческите“ години от нашия преход, наречен сполучливо от народа „мутробарок“, е готов винаги да се възроди, „когато разумът заспи“ и надделее суетата.

1 коментар

  1. kakwato e 6efkata na BOK v poslednite 6-7 godini takawa ste e i ceremoniata. Kakvato e darjawata, normalno takawa da e i ceremoniata…abe s edna duma ne stava. kolkoto po slabi rezultati tolkova po laskawi partita!

Оставете коментар

Автор

Светослав Минчев

"Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…" Георги Аспарухов

Подобни публикации

Още от

Коментар