RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

И все пак двата медала на Игрите в Лондон са успех

Публикувано в: Коментар, ЛОНДОН 2012
18:37, 14 авг 2012, Автор: , Преглеждания:157

Оценката на обществеността за представянето на олимпийците ни на Игрите в Лондон е меко казано недобра. Фактът, че останахме без златен медал за първи път от 1956-та година и общо пето участие без шампион в историята на българското олимпийско движение не се прие никак добре от медии, шефове и фенове. Отново завъртяхме старите изказни плочи свързани с финанси, организация, кадри и какви ли не още дълго предъвкани слова, писани от познати автори още от Игрите в Барселона. Моята цел е в следващите няколко дълги реда да оборя това нихилистично настроение и да покажа, че двата медала и няколко призови класирания са успешни за българската спортна реалност.

Участваме на първите Игри в Атина през 1986-та година, като имаме още две участия без спечелен медал – 1924-та и 1936-та. За да дойде Олимпиадата в Хелзинки през 1952-ра година, където в бокса записваме първи бронзов медал, а след още четири години вече имаме и шампион. Следват все по-силни и по-силни игри, като апогеят на българския спорт идва в периода 1980-1988. Тогава първо на Игрите в Москва печелим рекорден в историята ни брой медали 41, а след осем години в Сеул пък имаме цели десет златни медалиста. Всъщност логично най-силната Олимпиада за България по време на комунизма да е била през 1984-та, но поради политически игри и маневри нито един роден спортист не заминава за Л.А. След Сеул и политическите промени у нас в спорта сякаш започва едно обратно броене. Олимпиада след Олимпиада броят на медалите изтънява, шампионите също, та да се стигне до извоюването на само два медала от последните провели се Игри в Лондон.

За да потвърдя тезата, че дори и само със сребърен и бронзов медал в кошницата ни, ние трябва да се радваме и да бъдем щастливи, предвид условията, в които вирее българския спорт в последните 23 години. А те са свързани с ефекта на обърнатата пирамида, т.е. върха е основа, а основата е върха. Ще ви пренеса някъде около есента на 1988-а година, в едно китно малко селце, част от още по-китна, но и толкова малка община. Селото се казва Габарево, общината Павел баня. Та през златната 88-а, аз бях трети клас в местното училище. Наред с тренировките за чавдарската клетва, в двора на училището се провеждаше задължителното първенство по лека атлетика. Да, точно така ученическо първенство по лека атлетика за всички възрасти.

Прашният голям двор от сгур бе превърнат в арена с точно разграфени сектори за спринт, дълъг скок, скок от място, скок на височина, хвърляне на топка и голяма обиколка на двора за по-дълги бегови дисциплини. Участието на всички ученици бе задължително, като резултатите се записваха прилежно от квалифициран учител по физическо възпитание. От своя страна той ги изпращаше в окръжния тогава град Стара Загора и ако имаше добри резултати дадени от някое момиче или момче, още на следващия ден идваше група от треньори, които се запознаваха лично с качествата на далия добрите резултати школник. Този момент ми се запечата в паметта, защото бе нещо ново за моята детска психика. Помня го и до ден днешен, въпреки че имах радостта да участвам само в един подобен шампионат, тъй като демокрацията събори строя бързо и ненадейно за мнозина.

Докато ние организирахме първенство по лека атлетика, в съседно село Осетеново, което разполагаше със солиден салон за гимнастика вършеше шампионат на греда, халки и земя. В по-следващото пък момчетата се тушираха на тепиха взаимно. Описвам всичко това, за да видите каква е била основата на спорта преди 10-ти ноември. Широк масов ученически спорт с профилирано развитие на отделните видове спорт – лека атлетика, борба, тенис на маса, волейбол, баскетбол. И всичко това в дълбоката провинция. Не ми се мисли за какво организация е ставало дума в големите градове и София.

Днес същият този селски двор е асфалтиран, но по време на часовете по физическо той е изпълнен само с глъч и нищо повече. Училището не разполага с квалифициран учител, който да въвежда децата в определен вид спорт. Тази роля се пада на някой учител от останалите предмети, който само взема топката и я подхвърля на децата да играят нещо си. Ето го ефекта на обърнатата пирамида – вижте картината преди и сега. Разликите са съществени. Още един факт. Тогава аз и още едно момче бяхме извън нормата за теглото на тялото. Всички други момчета и момичета бяха природно стройни и им се отдаваше спорта от раз. Днес уви картината е друга. Като погледна същия този трети клас виждам само 3-4 деца с нормални телосложения, всички други са извън нормата. Преди имахме стол, който ни предоставяше добра храна. Днес децата нагъват е-та от чипсове и коли. Виждате спорта е здраве, носещ бодрост и естествена красота, но когато отсъства плюс неадекватна храна нещата стават опасни – затлъстяване, хронични проблеми, сърдечно-съдови нарушения, инсулти. Все негативни статистики, в които сме водещи в ЕС в последно време.

А ученическият спорт е само основата на пирамидата до 89-та година. После идваше гимназиално, работническо, университетско, аматьорско и  военно направление, което вливаше нови и нови кадри по спортните площадки и зали. И така полека-лека след правилен подбор се отсяваше най-доброто, което можеше да се бори за високо спортно майсторство по света и у нас. Така се изковаваха златните медали на Олимпиади, Световни и Европейски първенства.

Днес се чудим, че сме изпратили едва 63-ма олимпийци и те са спечелили само два медала, като не си задаваме въпроса колко деца се занимават със спорт на достъпни площадки. Вижда се, че когато отношението ти към нещата са сгрешени резултатът никога не закъснява. Ето защо среброто на Станка Златева, бронзът на Тервел Пулев, четвъртото място на волейболния ни отбор, 5-тото в борбата и бокса, 7-то на Йордан Йовчев, 9-то на Петър Стойчев, 9-то в стрелбата и 11-то в кану-каяка и другите класирания са повече от добри и достойни представяния, защото тези спортисти в крайна сметка са прекарали малко повече време в залата от нас. Нека уважим труда им. Пък и помня, че след Игрите в Сеул се чуха мнения, че златните медали били само 10, така че на нас българите угода няма. От тук нататък всеки трябва да реши за себе си дали иска да е здрав като спортува редовно и се храни здравословно. И изборът трябва да бъде масов, защото колкото повече, толкова повече. Независимо дали става въпрос за мед, спорт, култура или знание!

Оставете коментар

Автор

Димитър Шопов

Подобни публикации