RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Силвия Митева в обширно интервю за SportVOX: В спорта винаги има победители и победени!

Публикувано в: Гимнастика, Избрано, Интервю, Любопитно
18:55, 30 авг 2012, Автор: , Преглеждания:676

Родена на 24 юни 1986 година в Русе, Силвия Митева е една от най-добрите български гимнастички в момента. Прави дебюта си през 2003 година и взима участие в четири Световни първенства, а тази година русенката сбъдна своята детска мечта – да отиде на Олимпиада. Печели две първи места на Световната купа за изпълненията си с топка – през 2010г. в Каламата (Гърция) и в Корбей Есон (Франция). 2011-а година бе много успешна за българската грация – първо място на Световната купа в Каламата, три сребърни медала на Световната купа в София и разбира се най-важният успех – бронз на Световното първенство в Монпелие (Франция), което я отвежда и до мечтаната Олимпиада. В Лондон завърши на осмо място в многобоя, а преди това отново изправи на крака залата в София със спечелването на един сребърен и един бронзов медал на Световната купа. Грациозна, талантлива и с голямо сърце – вижте какво сподели Силвия Митева в обширно интервю специално за читателите на SportVOX:

- Как се чувстваш след края на Олимпиадата? Обзела ли те е носталгия или все още не? 

Чувствам се много добре още повече, че сега съм почивка и толкова много и се радвам, защото това е първата ми нормална почивка от 20 години насам и общо взето не мисля изобщо за гимнастика, тотално съм я изключила. Носталгията мисля, че още не ме е хванала. Изживях си го като преживяване и сега гледам напред.

- Разкажи ни за Лондон. Беше ли ходила друг път там?

Не, това ми беше първият път и наистина бях изключително нетърпелива още повече, че от няколко години насам мечтая само за Олимпиадата в Лондон и затова как ще разгледам града. За мое нещастие баща ми ходеше по 2-3 пъти в Лондон, а аз не бях ходила нито един път и наистина очаквах това пътуване с нетърпение. Освен самата Олимпиада успях да разгледам доста от града.

- Какъв всъщност е Лондон? Какво е настроението в олимпийското село? 

Лондон, може би защото беше по време на Олимпиада, имаше изключително много хора – нещо, което аз не обичам чак толкова много. На мен ми се стори малко мръсничък град, но от друга страна има много красиви места и ми хареса. Колкото до олимпийското село, за съжаление ние изобщо не бяхме там – нещо, което аз много трудно преживях, след като разбрах, че няма да сме в него.  Бяхме в хотел, но въпреки всичко след като свърши моето състезание с мама отидохме в селото и успях горе-долу да поразгледам. Интересно е, хубаво е, но беше общо взето скучно, тъй като всички вече си бяха тръгнали.

- Какво е чувството да знаеш, че си със звезди като Майкъл Фелпс, Юсейн Болт и много много други? Успя ли да видиш някой от тях?

Не, за съжаление не успях, а имаше трима души, с които много исках да се видя – точно тези двамата (Майкъл Фелпс и Юсейн Болт), както и Федерер. Наистина това са спортисти, на които шапка им свалям. Те са едни от най-големите за всички времена и аз ужасно много ги уважавам.

- Какво според теб е и трябва да бъде посланието на Олимпийските игри?

Според мен най-важното е мир, любов и мисля, че всички обръщат прекалено голямо внимание на Олимпиадата, а всъщност тя е едно състезание. Трябва повече да се радват на моментите, които изживяват там и по-малко да мислят за състезанията.

- Коя бе най-забавната ти случка през тези 17 прекарани дни в Лондон?

Ние изобщо не бяхме 17 дни в Лондон. Заминахме на 6ти август и се прибрахме на 13ти, така че не е имало много много случки. Може би най-забавната беше след като свършиха квалификациите. С мама си хванахме метрото да ходим да се разхождаме из Лондон и както си седим в метрото, нямаше много място – аз бях седнала, а тя седеше права срещу мен. И както си пътуваме една жена до мама я попита на български: “Извинявайте, Вие треньорката на Силвия Митева ли сте?” и мама ме поглежда и казва “Да”, а аз мълча и нищо не казвам. И жената казва: “О, тя е невероятна, много е хубава, много ми хареса, аз бях сега на състезанията да я гледам, моля ви се предайте и поздрави” и мама седи и я гледа така и и казва: “Ама защо ми говорите на мен при положение, че тя седи до Вас” и жената ми каза: “Ох, извинявай много, никога не съм предполагала, че така изглеждаш, когато не си в залата”. Много смешно беше.

- Каква бе подготовката ти за това наистина грандиозно състезание? 

Подготовката ми, ако трябва да сме честни, започна преди 4 години и си е много тежичка и общо взето всяко едно състезание, всяко едно съчетание беше някакъв вид подготовка за Олимпиадата. Специално тази година и след Европейското първо бях на лагер на Белмекен една седмица. Там тренирах по 8-9 часа на ден, беше доста тежичко и уморително. След това имах състезание в Австрия – едно Гран При, което беше може би едно от най-тежките от гледна точка на това, че в залата нямаше климатик, беше изключително горещо и наистина имаше моменти, в които имах чувството, че ще припадна от жега. След това бях 4 седмици на лагер в Бургас и после заминахме за Олимпиадата.

- След бронзовия медал в Монпелие през 2011, което бе и квалификация за Олимпиадата, всички впериха поглед и очакваха да повториш това класиране. Какво не ти достигна в Лондон? Съжаляваш ли за нещо? 

Не, попринцип не съжалявам, даже бих казала, че миналата година да речем съжалявах много повече за многобоя в Монпелие, отколкото сега за Олимпиадата, тъй като неизвестно защо за мен всички очакваха, че в Лондон ще взема бронзов медал. Беше повече от ясно, че няма никакъв шанс за бронзов медал, колкото и перфектно да играя и в случая при 4 перфектни съчетания щях да си остана шеста, така че няма за какво да съжалявам. Никога не съм била на крачка или нещо подобно от медала.

- Тежат ли големите очаквания на спортистите? Пречат ли, или пък са стимул за по-високи резултати?

Аз лично смятам, че тежат, както и да го погледнеш и мое лично мнение, и това, което аз се опитвам да направя е да ги изолирам по всякакъв начин, просто защото те наистина натоварват много. Който и спортист да питате, ще ви каже същото, защото само той знае колко усилия е вложил в тренировките. На него самия му се иска, на треньорите им се иска и по някакъв начин всеки се опитва да го преодолее и да пребори себе си и мисля, че не е нужно хората отстрани да го натоварват допълнително, защото както и да го погледнеш напрежението винаги, когато е в повече, е излишно и само пречи, вместо да помага.

- Какво не ни достигна, за да спечелим още медали? Факт е,че имаше много спортисти, които бяха готови за много по-горни класирания (ти самата,  ансамбълът, Станка Златева, борците като цяло)?

Като цяло, аз всеки път казвам абсолютно едно и също, че спортът е спорт, винаги има победители и победени и невинаги, колкото и в добра, и в перфектна форма да си, нещата се получават в точния момент. Както в много спортове, това са една или две минути, някакво наистина хипер малко време и освен подготовка и всичко останало, в спорта си е нужен и доза късмет. Мисля, че на тази Олимпиада много от спортистите, особено българските, нямаха късмет.

- Би ли се състезавала за друга държава? Много българи днешно време го правят.

Категорично не.

- Интересуваш ли се от други видове спорт? Кои?

Попринцип всичките гимнастически спортове са с преференции, което е абсолютно нормално, особено спортната гимнастика – там съм много тясно свързана. Харесвам много волейбола, много обичам фигурното пързаляне и общо взето гледам да следя всякакви спортни новини като изключим футбол, който не харесвам. Горе-долу съм информирана за другите спортове, но тези са ми може би любимите спортове.

- Кои са твоите идоли в художествената гимнастика, а в спорта като цяло?

В художествената гимнастика не бих казала, че имам някакви идоли, може би защото аз съм вътре в самия спорт и гледам по съвсем различен начин на спортистите. Тези, с които играя в момента, те са ми по-скоро приятелки, някак си не мога да ги възприема като идоли, въпреки че смятам, че това, което Канаева постигна едва ли някой би могъл да го постигне. Някаква статия четох тези дни колко са и общо всичките титли – това е нещо, което е наистина много впечатляващо. Но в художествената гимнастика гледам много професионално на спортистите и гледам на кой какви са му били силните черти и от кой какво може да се вземе като поука. Всеки един спортист има и силни, и слаби черти и не мога да определя някой точно като идол, в смисъл различни хора са ми харесали по различен начин с различни неща. А иначе като цяло в спорта – май казах за Фелпс, смятам, че няма такъв спортист, Федерер също, Болт, Мартина Хингис, Херман Майер. Изключително много са и всичките са уникални, Шумахер също.

- Много скандали и интриги се завъртяха около волейболния ни отбор. Знаеш,че Радостин Стойчев напусна селекционерското място, а с него и звездата Матей Казийски. Факт е, че въпреки всичко най-големите пострадали бяха всички момчета,които буквално за седмици трябваше да се вдигнат. Как си обястняваш всичко това? Сякаш българите обичаме всичко да се случва по трудния начин.

Аз съм свикнала, по един или друг начин, с това, че нещата в България се случват трудно. Смятам, че по някакъв начин това ги е мотивирало и ги е обединило още повече. Видяхме, че всички момчета бяха един отбор и мисля, че в отборните игри колективът и задружността са най-важното, така че според мен на това се дължи успехът и съм безкрайно щастлива за тях.

- Кой е любимият ти уред и защо? 

Любимият уред е много сложно да кажа, защото общо взето си ги меня, в замивисимост от това с кой как ми се получава на тренировки, което естествено не е константна величина и винаги зависи от настроение, от не знам си какво още. Но може би като цяло, като уред, любимият ми е топката. Много ми харесва и много обичам да играя топка, въпреки че винаги си правя съчетанията на топка най-безумните и най-трудните от четирите и всеки път на състезания и на мен, и на майка ми това ни е супер сложно, защото напрежението при тях е изключително голямо, още повече, че топката е уред, който много бяга и ако я изпуснеш, е много фатално. Обаче като цяло, може би защото на майка ми любимият и уред е бил топка и по някакъв начин тя ми го е предала.

- Как всъщност започна всичко и защо най-вече избра художествената гимнастика пред спортната? (Знаем за голямата дилема кой от двата спорта да избере – п.с. баща и е треньор по спортна гимнастика) 

Всичко е започнало май още от направата ми още, ако трябва да съм честна. Целият ми живот е минал в залата, още от съвсем невръстна възраст. Никога пред мен не е стоял въпросът дали да тренирам, или не – то си беше нещо съвсем естествено. Даже на прощапулника съм си взела медали, въпреки че дотогава никога не съм виждала медали, мама каза, че съм си ги взела и съм си ги сложила на врата. Откъде съм знаела, че се слагат на врата, също не ми е понятно. Не знам, спомням си само, че като бях на 7 години, те ми дадоха една седмица, за да си избера какво да тренирам. За съжаление обаче не си спомням какви са ми били презумциите и защо съм решила художествена, а не спортна при положение, че спомените ми оттогава са, че много ми допадаше спортната, защото се премяташ по някакъв начин. Обаче не знам, избрала съм си художествена и определено сега не съжалявам.

- Коя е най-добрата възраст за започване на тренировки по художествена гимнастика?

Мисля, че 6-7 годишна възраст е добре. По-рано според мен не е нормално, защото са прекалено малки децата и не си струва. По-добре да се радват на детството си, защото като почнат толкова малки и костната им система не е укрепнала, а това е една предпоставка за повече контузии.

- Факт е, че си идол за много от по-младите ти връстнички, но най-вече за децата. Какво би им казала? И как ще коментираш ситуацията с липсата на спортни бази?

Ситуацията с липсата на бази няма какво да я коментирам, тя си зависи от управниците. Наистина е много тежко, аз затова и се преместих да тренирам в София, просто защото в Русе вече нямаше зала, в която да мога да тренирам. Но не виждам спортистите какво биха могли да направят. А на малките какво да им кажа… да са много упорити и трудолюбиви и да не се отказват да преследват мечтите си.

- Напоследък прекалено много се говори за затлъстяването на младото поколение. Знаем, че вие-гимнастичките в това отношение сте пример за всички момичета. Лесно ли се поддържа такава фигура и коя е любимата ти храна?

По отношение на затлъстяването смятам, че от една страна се дължи на неправилното хранене и многото боклуци, които се продават навсякъде, но според мен по-големият проблем при младите е, че изобщо не се движат и не тренират. Това все повече се засилва, децата предпочитат да стоят пред компютрите или пред телевизора, отколкото да излезнат да си играят навън, да отидат да спортуват или въобще някаква двигателна активност. По отношение на нашите лишения – мен лично не са ме лишавали толкова много. Имало е периоди, когато се е налагало да се ограничавам, но никога не е било нещо чак толкова много. Любимата ми храна… Най-много обичам плодове – без тях определено не мога да живея, обичам много кашу, шоколад и май това са ми трите любими неща, като добавим домати и моцарела.

- Смяташ ли да продължиш с художествената гимнастика? 

Да, смятам да остана и догодина, искам да видя как ще бъде с новия правилник, защото мисля, че на мен ще ми допадне и ще ми пасне. Искам да пробвам, а и още ми се играе, така че със сигурност ще остана още една година.

Какво е чувството собствената ти майка да е и твой треньор? 

Като всяко нещо си има и хубави, и лоши страни. Като бях малка, бяха предимно лоши за мен, защото тя беше много по-амбициозна, а пък аз абсолютно не знаех къде се намирам в пространството. Беше ни много трудно да разграничаваме залата от в къщи и ако няма проблем с мен, тя като се ядоса на някое друго дете в залата, в къщи на мен ми се предаваше. Това много ми тежеше, но с годините почнахме много да се напасваме и да се разбираме без думи, само с един поглед. По едно и също време ни идват едни и същи идеи, говорим едни и същи неща. Даже се смяхме сега след Олимпиадата, не си спомням за какво, че и двете без да сме си казали нито дума, в два последователни дни сме казали на баща ми абсолютно едно и също, за една и съща ситуация. Много сме близки, тя винаги ме подкрепя изключително много и най-важното е, че вече разделяме гимнастиката и личния живот и нещата вървят определено много по-добре.

- След всички тежки тренировки, остава ли време и за приятелите ти, а и за любовта?

Остава време, макар и не много, не толкова заради самите тренировки, колкото заради постоянните пътувания и лагери. Наистина в много от времето изобщо не съм тук, но пък за сметка на това има приятели, които са ми от малка и даже не живеят в България, но си поддържам отношенията чрез интернет. Иначе за любовта ми винаги се намира време.

4 коментара

  1. ivan казва:

    bravo srahotno interview

  2. dani казва:

    prerkasno!

  3. Десислава Марковска казва:

    Благодаря Ви много, радвам се, че Ви харесва! :))

  4. Димитрова казва:

    Пожелавам на авторката да множи интервютата си, на Силвия Митева да прославя България много години. Прекрасно интервю, браво!!!

Оставете коментар

Подобни публикации