RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Катя Аврамова пред SportVOX: „Чувството да си на Олимпиада е неописуемо“

Публикувано в: Водни, Избрано, Интервю, Любопитно
12:48, 11 сеп 2012, Автор: , Преглеждания:378

Екатерина Аврамова е една от най-добрите български плувкини в момента. Родена е на 12 ноември 1991 година в София, но от около 3 години живее в Лондон, където се състезава за местния клуб Ийлинг. Аврамова е многократна национална шампионка. Нейни са националните рекорди на 50, 100 и 200 метра гръб. Класира се за Олимпиадата в Лондон, след като покри норматив A на 200 метра гръб с нов национален рекорд на първенството на Великобритания през март 2012 година. Вижте какво сподели плувкинята специално пред SportVOX: 

- Как се чувстваш месец след края на Олимпиадата? Съжаляваш ли за нещо от представянето си в Лондон?
Времето мина неусетно, след 2 седмици почивка се завърнах отново в басейна и подготовката ми започна отново в нормалния си ритъм. Олимпиадата е нож с две остриета, никога не можеш да предположиш как ще премине, но знам, че съм дала всичко от себе си и това е най-важното!

- Какво беше чувството да се състезаваш „у дома“, след като в последните години живееш и тренираш в Лондон?
Чувството е невероятно, цялата емоция и усещането, че си на Олимпиада са неописуеми – не само, защото бях „вкъщи“, но и защото е състезание, за което съм се борила цял живот. Всяка тренировка, ранно ставане, всяка сълза….всичко си заслужаваше! Усещането да си сред най-добрите, защото си го извоювал сам и никой не ти го е дал даром.

- Как стана така, че замина да тренираш в Лондон? Какво е мнението ти за състоянието на базите в България?
Инициаторът на заминаването ми и цялата промяна беше майка ми. Осъзнавайки, че в България няма да се развия толкова бързо, колкото в Лондон – тя замина и взе сестра ми и мен с мисълта за по-добро бъдеще. Не мога да коментирам въпроса за базите в България, защото отдавна не съм водила подготовката си там.

- Какво е мнението ти за представянето на българските спортисти на Олимпиадата в Лондон? Много се изписа и изговори, че това е едно от най-слабите представяния досега. На какво се дължи? 
Аз мога единствено да коментирам моето представяне там. Има други хора, които трябва да отчетат представянето на целия отбор.

- Ти си една от малкото звезди на българското плуване. Какво е нужно, за да имаме повече класни състезателки като теб?
Нужно е желание, упоритост и треньори, които да са готови да отдадат сърцето си на състезателя и да мислят първо за него и след това за себе си.

- Имала ли си предложения да плуваш за друга страна? Би ли защитавала цветовете на друга държава? 
Без коментар.

- Какво ти предстои от тук нататък? Кое ще бъде следващото голямо състезание, в което да очакваме да те видим?
Както казах по-горе, отново се върнах към нормалния си начин на трениране. Предстоят ми много вътрешни и клубни стартове. Следващите големи състезания са в края на годината, в рамките на 4 седмици ми предстоят Европейско първенство във Франция и Световно в Турция.

- А коя е любимата ти дисциплина?
Може да се каже ,че 100 гръб ми е любимата.

- Кои са твоите големи герои в плуването при мъжете и жените? А в спорта като цяло?
Единственият идол за мен е г-жа Таня Богомилова.

- За какво мечтаеш в спорта и в живота като цяло?
Мечтая за върха, независимо къде би бил той.

- Как протича един твой нормален ден? 
Това е редовен въпрос (смее се). Може би ще помислите, че съм луда и може да ви се стори скучен ден, но за мен това не е така! Денят ми започва в 4.30 сутринта, когато ставам за тренировка и съм на ръба на басейна в 5.15-5.20 часа. Плувам до към 8-8.30ч. и след това се качвам във фитнеса за още час тренировка. Прибирам се в къщи, закусвам и лягам да спя. Втората ми тренировка започва от 17часа  и приключва в 20 часа, след което вечерям и със сетни сили заспивам в 22 часа най-късно.

- Остава ли ти време за почивка? Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Почивка!? Хахах, нямам много свободно време, но и малкото, което се появява от време на време, обичам да го прекарвам с близките си хора. Със сестра ми най-вече.

- От какво се страхуваш? 
От морето.

- Мислила ли си какво ще правиш след края на кариерата си, въпреки че има още доста време, докато това се случи?
Приеха ме в университет, но никога не мога да предскажа бъдещето. Каквото е писано – ще стане. Единствено си пожелавам да съм жива и здрава, всичко останало е Божа работа.

Оставете коментар

Подобни публикации