RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Гьорги Гьоргиев пред SportVOX: Разпределителят трябва да има всичко, за да бъде добър

Публикувано в: Волейбол, Избрано, Интервю, Любопитно
10:17, 13 сеп 2012, Автор: , Преглеждания:620

Той е само на 20 години, а вече няколко пъти е обявяван за най-добър разпределител. Роден е в Струмица (Македония), но идва в България през 2010 година. От около година вече официално е български гражданин, а през 2012година стигна и до шампионската титла в националното волейболно първенство с екипа на Марек Юнион Ивкони. Сетихте се за кого говоря нали? Без съмнение, това е Гьорги Гьоргиев. С ръст от 198 см, добро чувство на блокада, бомбен сервис, стабилна игра в защита и добър поглед върху играта Макето, както го наричат съотборниците му, е любимец на българската публика. Макар и млад, Гьорги показва завиден харакер и самочувствие, не се притеснява и умее да поема отговорността в най-тежките моменти. Предстои българската федерация да се договори с макдеонската за състезателните му права, а след като минат 2те години, които се налага да почива според правилника на европейската федерация CEV за смяна на националност, Гьоргиев ще може да играе и за националния отбор на България. Вижте какво сподели 20-годишният македонец специално за читателите на SportVoX: 

– Едва на 20 години, а вече си шампион на България с фланелката на Марек Юнион Ивкони. Знаем за скандалното определяне на шампиона и за целия „цирк“, който се разигра и в крайна сметка вие спечелихте служебно титлата. Какво е мнението ти по този въпрос, след като вече мина малко време и можеш спокойно да осмислиш нещата? Съжаляваш ли за нещо? 

Определено не съжалявам за нищо. Моето лично желание беше да има трети мач, с който да се определи по-добрия отбор. Но мисля, че и в двата мача ние показахме това, на което сме способни и надиграхме Пирин отвсякъде. Ако не бяха тези неща в Разглог и се играеше в нормална обстановка серията щеше да е 2-0 победи за нас, поне така мисля аз. Но както и да е, минало е вече. Ние сме шампиони, аз затова дойдох тук и много се радвам, че осъществих целта си.

- Тази година Марек получи правото да играе в най-престижния европейски клубен турнир – Шампионската лига. Попаднахте в предварителна група „F“ с отборите на Аркаш Измир (Турция), Нолико Маасейк (Белгия) и КАИ Теруел (Испания). Какви са шансовете ви според теб? Как се подготвяте за този турнир? Познаваш ли отборите?

Всеки състезател от отбора чака с нетърпение Шампионската лига, защото никой от нас не е играл в този шампионат и мисля, че всеки един ще се постарае да покаже най-доброто от себе си в тези мачове. Познавам отборите и категорично мога да кажа, че Аркаш Измир са фаворити. Нолико също са добри, но са млад отбор като нас, а Теруел според мен е най-слабият от трите отбора. Имаме добър колектив, така че ще се стараем, ако можем да преминем групите или поне да завършим на третото място, даващо право на участие за купата на CEV. С Господ напред и всичко е възможно, всичко зависи от нас. Може би някои ще кажат, че всички ще ни бият, но аз вярвам в себе си и в отбора и мисля, че ще покажем най-доброто, което можем.

-  Предполагам със съотборниците ти отново ще се опитате да сте на върха в България. Тази година сякаш ще е по-трудно. Много отбори имат апетити за първата позиция. Левски Волей събра близнаците Братоеви и бившите национали Теодор Богданов и Христо Цветанов. Как оценяваш родното първенство? Какво е мнението ти за състоянието на спортните бази в България?

Със сигурност мога да кажа, че първенството ще е по-силно тази година и това много ме радва. Но и ние ще сме по-силни от миналата година, което още повече ме радва. Ако Левски остане така, както е в момента мисля, че ще ни е конкурент за титлата. Лукойл също правят стабилен отбор, но ще видим как ще се развият нещата. Ние ще се борим и ще дадем максимума от себе си, за да защитим титлата си, пък каквото стане.

- Защитаваш цветовете на отбора от Дупница от 2010 година. Как се стигна до идването ти в България? Как се чувстваш тук? 

Това дойде след като станах най-добър разпределител на Балканиадата в Казанлък за младша възраст през 2009 година. Всичко стана възможно благодарение на Христо Апостолов, който ме забеляза. Благодарение на Людмил Найденов и Милчо Миланов, които направо ме сложиха в мъжкия отбор и след няколко мача започнах да играя като титуляр в българското първенство и така до сега. Чувствам се много добре тук, хората ме уважават, градът живее за волейбола и всичко е наред, но аз винаги искам повече и се стремя към нещо повече.

- Какво е мнението ти за публиката в Дупница? Кажи няколко думи на феновете там.

Уникални са и нека да продължават да ни подкрепят, защото ще ги радваме много и тази година.

- Как започна да тренираш волейбол? Защо избра точно този спорт, а не някой друг? 

Волейболът ми е в кръвта. Цялото ми семейство се е занимавало с волейбол и баща ми, и майка ми, и брат ми, така че нямаше как аз да се занимавам с нещо друго. Пробвах се в каратето, стигнах до зелен колан, но след това не ми беше интересно и на 10 години започнах с волейбола. Ще се занимавам с волейбол докато мога, а след това ще видим.

- Разкажи ни малко повече за Македония и за родния ти град Струмица. 

Уникална държава в добрия смисъл и най-хубавият град на света. Никъде не можеш да се чувстваш така, както у дома. Там са ми най-близките и оттам съм започнал всичко. Винаги ще ми е в сърцето.

- Играеш като разпределител – един от най-отговорните постове във волейбола. Какво трябва да притежава един добър разпределител? Кои са най-добрите на този пост според теб – и българи, и чужденци?

Един разпределител трябва да притежава всичко, за да бъде добър. На първо място е много важно да си човек и в залата, и извън нея. Трябва да си пълен с интелект, хъс, характер, непредвидимост, бързина, самочувствие и много други неща. Ако твоят отбор загуби, ти си виновен, че е загубил и че не си си свършил добре работата, а ако печели – диагоналът и посрещачът печелят овациите, теб никой не те гледа, а ти правиш толкова много. Но за жалост това е да си разпределител и никога няма да се промени.

- Кои са твоите идоли във волейбола, а и като цяло в спорта?

Във волейбола – брат ми на първо място, братят Гърбич, Милкович и Рикардо Гарсия. А като цяло – Роджър Федерер, Леброн Джеймс, Оскар Писториус, Майкъл Фелпс и други.

-  Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Обичам да съм сред природата, колкото мога повече. Излизам с най-близките си, чета книги, гледам филми и много обичам да пътувам.

- Как оценяваш представянето на българския национален отбор на Олимпийските игри в Лондон? Знаеш за скандалите, които се развихриха – за напускането на Радо Стойчев и на суперзвездата Матей Казийски. Какво е мнението ти по този въпрос? 

Толкова скандали за едно лято може да има само в България и никъде на друго място. Просто това беше уникално. Само мога да му подам ръка на моя треньор Найден Найденов, който успя да извлече максимума от всички момчета и да ги обедини като едно цяло след толкова скандали. Четвъртото място в Световната лига е много голям успех за България, а пък четвъртото място на Олимпиадата е нещо уникално. Съжалявам, че не се пребориха за медал, но в Рио силно се надявам да спечелят. За Радо Стойчев и Матей не искам да коментирам. Тяхно право си е да решат дали ще играят или не.

- Би ли се състезавал за националния отбор на България? 

Защо не? Може би някога ще ме видите в националния отбор на България. Времето ще покаже.

-  За какво мечтаеш? 

Мечтая за медал от Олимпиада и за много други неща. Ако достатъчно ги искам, ще ги постигна.

- След всички тежки тренировки, остава ли време и за приятелите ти, за семейството ти, а и за любовта?

Винаги има време за всичко – и за семейството, и за приятелите, и за любовта. Тези неща са най-важни в живота и ако нямаш тях, значи нищо не си постигнал.

- И накрая… направи своя перфектен волейболен отбор. Кои играчи би сложил в него? Имаш право на двама разпределители, четирима посрещачи, едно либеро, трима центрове и двама диагонали.

Разпределители: Бруно Резенде, Никола Гърбич

Посрещачи: Иван Зайцев, Матей Казийски, Османи Хуанторена, Сергей Тетюхин

Центрове: Луиджи Мастранджело, Александър Волков, Марчин Можджонек

Диагонали: Гьоргиев (брат ми), Иван Милкович и Цецо Соколов

Оставете коментар