RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Да бъдеш Кубрат във „Време разделно“

Публикувано в: Бойни, Избрано, Коментар
16:08, 30 сеп 2012, Автор: , Преглеждания:404

Едва ли има коментатор, който да е експерт във всички спортове. Ала някои неща са видими и за неспециалиста в бокса, особено когато се дискутира не спортно-техническото, а моралното измерение на боксовите двубои и победите на Кубрат Пулев.

Най-напред да отдадем дължимото на тази „българска майка юнашка“, кръстила синовете си на древните прабългарски ханове Тервел и Кубрат. Къде по-лесно щеше да и бъде да избере някое по-модерно, многофункционално име като Майкъл или Жорж например. Тъкмо децата като пораснат по-лесно да се „интегрират“ към едно по-проспериращо и по-сито общество на запад или изток от Родината.

Но Кубрат и неговото по-малко братче, както личи, не смятат да сменят имената си, да пребоядисват националността си. Предполагам, въпреки примамливите предложения в днешното „време разделно“. Нали бившата европейска шампионка в професионалния женски бокс Деси Кирова стана набързо Дейзи Ланг, а щангисти, тенисистки и борци придобиват слава, титли и олимпийски медали за други държави. Нямаме право да съдим тези хора, толкова е трудно и жалко състоянието на спорта в България. Но все пак не те, а именно братята Пулеви олицетворяват  Отечеството в пълната мяра на това понятие.

Наистина, Европейската и Интерконтинентална титла на Кобрата са преди всичко лично достояние и професионалният ринг не е Олимпиада. Но националният флаг върху мощните рамене на Кубрат, веещите се родни трибагреници, стотиците сънародници, подкрепящи „своя“ в боксовите зали, милионите нашенци, затаили дъх пред телевизорите,  недвусмислено демонстрират онази българска гордост, която не бива да губим.

И накрая една характерна национална особеност. Във всичките си двубои, когато печелеше или защитаваше титли Кобрата понесе тежки удари. Спомнете си лицето му след двубоя за Интерконтинеталната титла с американеца Травис Уокър . Но Кубрат като истински мъж и българин все стискаше зъби, обръщаше развоя на срещата, преминаваше заветния Рубикон.  И доказа онзи стоицизъм на българския характер, който превръща поражението в победа, страданието в прелюдия за бъдещ триумф.

Само това стига поредната страхотна победа на нашия боксьор да не бъде само злободневна тема в спортните и всякакви медии. Във времена на национален нихилизъм това, което се случи и вчера в Хамбург е още един повод да съхраним самочувствието и националното си достойнство, така дефицитни в последните десетилетия.

2 коментара

  1. Александър Кунчев казва:

    Е всеки си има мнение, но според мен от малък човек голям шампион не става… ако го пуснат на Кличко, ще видите :)

  2. Светослав Минчев казва:

    И аз уважавам правото ти на мнение, но не го разбирам докрай. Не мисля, че загуба от Кличко би заличила всичко постигнато от българина.
    Кубрат вече е шампион, при това двоен и едва ли спортната история може да забрави титлите му, а ние да се гордеем по-малко.

Оставете коментар

Автор

Светослав Минчев

"Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…" Георги Аспарухов

Подобни публикации