RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Губещото се знание

Публикувано в: Бадминтон, Коментар
12:06, 10 окт 2012, Автор: , Преглеждания:112

В съвремието се питаме кой и как е построил египетските пирамиди, как са живели древните култури, как е направено това, как е създадено онова и прочие. Основният въпрос идващ от тези питания се крие в дълбоките корени на забравата. Предните поколения не са успели да предадат на тези след тях тези знания и умения. Ясно е, че знанието колкото и добро да е донесло е реален обект на забрава и загуба. Отговорите на горните въпроси се крие във факта, че знанието свързано с тях просто е изчезнало, загубило се, не е предадено нататък.

Две декади и малко след промените настъпили в българския политически живот, ние се намираме в процес на забрава на знания от времената преди демократичните промени. Така е в сферата на промишлеността, здравеопазването, селското стопанство. Същото се случва и в спорта. Някак си неуспяхме да запазим знанието и традициите трупани няколко генерации назад и днес реално изоставаме в методите за цялостна подготовка на здрави, жизнени и енергични граждани на Републиката. Друг е и въпросът, дали хората разполагащи със знанията имат желание да ги предадат на следващите поколения.

Цялата тази себична каша на драми и скандали не води до положителни резултати. Така например през тази седмица отново избухна скандал в бадминтона. Най-добрата ни състезателка в този спорт Петя Неделчева бе обявена в ниска култура и използване на цветущ език срещу по-младата си наследничка Стефани Стоева по време на финала на Откритото ни първенство по бадминтон, състояло се през миналия уикенд в София. Вчера Петя контрира тези нападки и ги обяви за пълна измислица.

Това е пореден етюд от драмите за разпределение на властта в тази федерация. Всичко започна по време на  Олимпиадата в Лондон, където след отпадането си от турнира, Неделчева сподели за огромните си проблеми с родната федерация, които тя и нейния треньор са имали в последно време. Дори заплаши, че ако нещо не се промени, тя повече няма да се състезава за България.

Истината винаги се крие някъде между редовете, но цялата тази гротеска показва моментните симптоми на болест в българския уж професионален спорт. А те са свързани с власт, пари и разпределение на блага. Над деветдесет процента от федерациите са обърнати в нещо като семеен бизнес, в който враждуват различни кланове помежду си за няколко пробити левове.

Назад остават ако не прилагането, то поне запознаване с модерните тенденции за развитие на спорта, който те управляват. Да не говорим за създаването на добри условия за тренировки, привличане на все по-голям брой спортисти, използване на маркетингови подходи за максмизиране на оборотни средства и прочие съвременни подходи за управление на спорта. Неща, които в по-добрите държави прилагат от доста години назад.

Но знаем, че не е луд този който яде баницата, а този който му я дава. В случая гражданите избират народни представите в парламента, който от своя страна излъчва ресорен министър, който определя границите на парите отделени за спорт от националния бюджет. Когато имаме натрупване на една грешка многократно още от входа на системата, се получава нещо уродливо в нейния край. Без контрол, правилно оползотворяване на ресурсите, лична отговорност и правосъдие там където и когато е нужно скандалите с български спортисти няма да спрат.

Да се върнем на случая с Петя Неделчева. Той показва колко ние като общество ценим в случая добрите спортисти, които години наред са се трудили, за да стигнат до едно добро световно ниво. Никога през своята кариера Петя не давала по-малко от 100 процента по време на своите участия. Дълго време държи рейтинг в първата 20-ца на света в спорт доминиращ от състезатели идващи от Далечния Изток. Стигна четвърфинал на Олимпийски игри. Все постижения постигнати с лична амбиция и много труд в залата.

В крайна сметка ние ще я изтървем нея като кадър, защото рано или късно тя ще получи по-добро предложение за работа в една по-добра обстановка. Може би не като състезател, но със сигурност като треньор. Всъщност каквито амбиции тя заяви, че има нееднократно по време на дадените от нея интервюта. И така вместо този кадър да остане у нас и да развива следващите поколения бадминтониски, тъй като разполага с огромен състезател опит, ценни знания в областта и разбира се много контакти по света. Ние ще допуснем тя да отиде някъде другаде, където ще върши тази работа, за други деца и състезатели, които ще постигат успехи за други страни. Звучи познато, нали?

Така, че ако искаме по-добро утре в областта на спорта е нужно да започнем с по-добро днес. Парите са нещо временно и непостоянно. А и не са самоцел, а само средство за закупуването на нещо материално. Докато знанието има ефирна форма и лесно се губи. Редно е някои хора да помислят дали си струва да ощетяват мнозина за лично щастие. Защото всеки един устрем и желание убит в зародиш, няма да дадат плод. Хубаво е все пак да береш плодове, нали?

sportvoxmag.com

Оставете коментар

Автор

Димитър Шопов

Подобни публикации