RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Мария Големанова пред SportVOX: Дойдох в Тюл заради многото българки в отбора

Публикувано в: Волейбол, Интервю, Любопитно
17:32, 22 окт 2012, Автор: , Преглеждания:397

Мария Големанова от този сезон е част от „българската“ колония във френския втородивизионен Тюл. Посрещачът се съгласи да говори пред SportVOX за трансфера си в тима, в който се състезават още четири наши волейболистки – Атанаска Коюмджиева, Маргарита Амиджинова, Анета Стоименова и Мартина Георгиева. Ето какво сподели Мария пред нас:

От този сезон си в тима на Тюл. Как се чувстваш и успя ли да свикнеш вече с града?

Впечатленията ми от града за първите няколко месеца са отлични. Малко и спокойно градче. Наличието на много българи също е предпоставка за по-бързото адаптиране.

А как точно се стигна до трансфера ти и защо избра точно Тюл?

До трансфера ми се стигна благодарение на мениджъра на клуба, който е българин – Игор Йотов. Той ми предложи тази промяна, тъй като последните две години също бях във Франция, но в друг отбор и имах нужда от малко промяна и нови предизвикателства. Също така исках да дойда в Тюл и заради многото българки, който са в отбора.

В тима има още четири българки. Как се чувстваш сред толкова много твои съотборнички, които говорят родния ти език?

Чувството е уникално. Все едно не си напуснал родината си. На тренировка да говориш в повечето време родния си език – това не ми се беше случвало от известно време о няма по-хубаво нещо от това.

Записахте неприятна серия от три поредни поражения след победата в първия кръг. Защо според теб се стигна до тези загуби?

Да, наистина серията от загуби, която допуснахме е много неприятна, но мисля, че се дължи на факта, че сме обновен отбор и все още не сме сработени. Мисля, че всичко ще се нареди с времето, защото работим много, както в залата, така и във фитнеса. Смятам, че и резултатите ще дойдат съвсем скоро.

Защо според теб има толкова много български волейболисти във Франция?

Според мен този интерес от страна на нас – състезателките, е защото тук клубовете са коректни и изпълняват всичките си задължения, поети от тяхна страна. От страна на клубовете – те търсят български състезатели, защото показваме едно високо ниво на волейбол, което оставя добро впечатление.

Приятелят ти Стойко Стоянов също е във Франция и играе в Амиен, където беше ти до това лято. Как поддържате връзка?

Аз изкарах два сезона в Амиен, но тази година исках малко промяна. Трудно е да се виждаме, защото разстоянието е много голямо – близо 700 километра, и при наличието на мачове всяка седмица е почти невъзможно. Но се надявам тези трудности да укрепят още повече нашата връзка. Сега поддържаме връзка през скайп и телефоните.

А мислите ли вече за деца или още е рано?

Разбира се, че мислим и то доста често при това, но за момента сме насочили своите приоритети в друга насока.

Би ли се върнала отново да играеш в България?

За момента не. Мисля, че ако искам да израствам и да се развивам това да се случи извън България, дори и да не е свързано с волейбола.

И последно… имаш ли амбиции да заиграеш в по-силно първенство и в кое би искала да се пробваш, ако имаше избор?

Разбира се, че имам амбиция да заиграя и в някое друго първенство, макар, че във Франция се чувствам много добре. Вече почнах да свиквам с начина на живот тук и ми харесва… Като се замисля бих искала да се пробвам в Турция или Италия. Може догодина и това да стане. Никога нищо не се знае.

Интервюто с Атанаска Коюмджиева може да прочетете тук

Интервюто с Маргарита Амиджинова може да прочетете тук

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации