RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Мартина Стоянова пред SportVOX: „В Тюл се чувствам като вкъщи“

Публикувано в: Волейбол, Избрано, Интервю, Любопитно
23:05, 9 ное 2012, Автор: , Преглеждания:359

От началото на този сезон Мартина Стоянова се присъедини към „българската“ колония във френския Тюл. Посрещачът се съгласи да говори пред SportVOX за преминаването си в тима от Елитната френска дивизия, в който се състезават още четири наши волейболистки – Атанаска Коюмджиева, Маргарита Амиджинова, Анета Стоименова и Мария Големанова. Ето какво сподели бившата българска националка пред нас:

От лятото премина в тима на Тюл. Как се чувстваш и успя ли вече да свикнеш с града?

Аз съм човек, който бързо се адаптира към нова обстановка, а особено тук в Тюл стана още по-бързо предвид българската общност.

Как се стигна до трансфера ти и защо избра точно Тюл?

Имах контакт с още два отбора в тази лига, но тук в Тюл имаше възможност и съпругът ми също да играе. Не в нашия град, но близък на него – в Брив.

Преди това игра в елитния Мюлуз. Това не е ли крачка назад в кариерата?

Ако имам планове за голяма кариера – да, стъпка назад е. Но моите приоритети се промениха и групата, в която играем ме устройва идеално, защото имам достатъчно време и за моето семейство.

В тима на Тюл има още четири българки. Как се чувстваш сред толкова много момичета, които говорят родния ти език?

Като вкъщи (усмихва се). Чувствам се много, много добре, защото по-важното е, че колективът ни е добър и играем в спокойна атмосфера.

Записахте серия от три поредни поражения след победата в първия кръг. Защо според теб се стигна до тези загуби?

Стартът беше добър, да, но дори и тогава ние не бяхме на нивото, което всяка от нас индивидуално и общо колективно трябваше да бъде. Тепърва се сработваме като отбор и очакваме всички по-добри резултати в следващите мачове.

Освен във Франция, си играла още в Русия и Германия. Можеш ли да сравниш нивото на волейбола в тези държави?

Всички ние познаваме руската школа, дори и не всеки да е минал от там. Нещата в Русия, ако не стават със сила, то стават с много сила (усмихва се). В Германия нивото също беше добро и може да се сравни с това във Франция.

Съпругът ти – Милен Стоянов, също е във волейболист и играе във френския Брив. Заедно ли живеете?

Да, където е той, там съм и аз и обратното. От 15 месеца “ни следва“ плътно и нашата дъщеря Ивайла.

И тя ли ще поеме по пътя на мама и тати или не искате да става волейболистка?

Нямам никакви амбиции за нея освен да расте жива и здрава. Ивайла сама ще покаже кой е нейният път, какво иска да прави и с какво иска да се занимава ,а ние само ще я подкрепяме с баща й.

А би ли се върнала отново да играеш в България?

Разбира се, че бих искала да играя на родна земя, но сами знаете, че България не може да ни подсигури условията, които ние имаме тук.

И накрая… с какво мислиш да се занимаваш след края на кариерата си?

Много труден въпрос ,който и аз си задавам от известен период… Бих искала и ще се постарая да имам свой бизнес, семеен бизнес, защото най-доброто решение е да си си сам шеф.

Интервюто с Атанаска Коюмджиева може да прочетете тук

Интервюто с Маргарита Амиджинова може да прочетете тук

Интервюто с Мария Големанова може да прочетете тук

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации