Преди неделната победа над Пиаченца Цветан Соколов бе над непостигнатата от никого граница от средно 6 точки на гейм. При успехa с 3:0 той направи общо 16, като така средната бройка слезе леко под летвата – средно 5,95. Но и така е повече от достатъчно, за да остане пръв, и то с голяма преднина – вторият Клапвайк е с точка по-малко средно на гейм – 4,95. Всичко това показва, че след изминаването на четвърт от първенството на А1, неговото първо като титуляр, българинът от Кунео се справя повече от отлично. И ако в неделя бе малко под своето ниво, за това си има алиби – през седмицата му извадиха един мъдрец. „Но не спрях дори за един ден, това изобщо не ми повлия“. Не, не повлия, разбраха с огорчение и хората от Пиаченца.

Остава странно чувство от факта, че най-добрият нападател в първенството е собственост на Тренто, където той не бе използван достатъчно в продължение на 3 сезона, а сега прави чудеса за съперниците.

„Преотстъпен съм за една година и се чувствам чудесно – сподели Цветан преди пътуването към Жешув, Полша, където днес Кунео играе в 3-ия кръг на Шампионската лига.

„Доволен съм, че най-сетне имам възможност да играя. Да стоя отстрани, за да гледам другите, които се забавляват, беше тежко и не ми помагаше. Харесва ми идеята да предизвикам Тренто, който за мен е най-силният отбор от всички“. Със сигурност първата възможност за това не мина добре – преди 2 кръга Кунео загуби 0:3, но това не му попречи да направи своите 17 точки.

„Не е моя работа да казвам дали мога или дали трябва да играя за Тренто. Аз съм тук да давам най-доброто от себе си за Кунео. Даже намирам, че няма голяма разлика между двата отбора. Само че тук играя, а мачовете са толкова много, затова тук се чувствам много доволен – имам да наваксвам голямо изоставане“.

Трудно е за някой като Соколов, който е на 22 години и който на последната Олимпиада бе титуляр за България, да седи на пейката. „Много хора мислеха, че отиваме в Лондон като туристи, а се оказа, че заслужаваме дори медал. Беше незаменим опит, който ще ни послужи. Макар че най-силната тръпка за мен си остава бронзовият медал от европейското през 2009 година, малкият финал, в който бихме Русия и в който и аз играх“. Той се връща все към това – възможността да бъде на терена. Макар, че Соколов не започва твърде рано, после той тръгва скоростно нагоре както никой друг.

„На 13 години започнах с футбола. Най-вече, за да не работя вкъщи“, смее се той. Защото в семейството на Цветан край Дупница, недалеч от границата с Македония, всички са земеделци. „Играех вратар, но не бях много подвижен. В замяна обаче бях много висок (сега е 208 см) и така ми предложиха да играя волейбол. Устройваше ме, постигах целта си“. Малко повече от година по-късно беше вече в елита с Марек Юнион Ивкони от Дупница. И няколко седмици преди да навърши 15 години, дебютира в тогавашната „Топ Тиймс Къп“. И оттогава няма спиране – забивки и сънища за хубави коли, макар че още няма такава:

„Те са моята страст, рано или късно ще си купя едно Порше. Сега мисля само за Кунео. След победата над Пиаченца съм убеден, че ни предстои да се забавляваме много, най-вече заради начина, по който реагирахме на предишните 2 загуби с по 0:3″.

Марио Салвини, „Гадзета дело спорт“

Превод: „7 дни спорт“