RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

На къде…

Публикувано в: Избрано, Коментар, Още Спорт
15:25, 31 дек 2012, Автор: , Преглеждания:311

Не е ли последният ден от годината подходящото време да се замислим какво се случва с българския спорт?

България!?.

Сама не знам какъв препинателен знак да поставя след изписаното наименование на нашата мила родина. Удивителният знак е някак неуместен, имайки предвид състоянието и, което нито е удивително, нито възхитително. Разбира се, говоря за сферата, която мога да кажа, че познавам, а и ме вълнува най-много, а именно спортът.

Така де, като заговорим за спорт няма как да не споменем приключилата преди няколко месеца Олимпиада. Това грандиозно събитие, след което определено си заслужава да поставим удивителен знак, даде добър урок на България. Записахме най-слабото си представяне от десетилетия. Разбира се, не омаловажаваме постигнатото от Станка Златева и Тервел Пулев. Два медала са може би достатъчни ако погледнем на България като на една малка средностатистическа източноевропейска държава, но сравнено с олимпийските ни успехи от преди само 12 години (13 спечелени медала, пет от които златни), то определено можем да наречем представянето ни „провал”.

Къде обаче е вината? Кой стои зад този провал? Типично по български виновникът ще е друг. Аз обвинявам него, той нея, а тя тях. Ние зрителите няма да обвиним спортистите, с които се гордеем и подкрепяме, независимо от това как се представят. Няма да обвиним Владо Николов за изпуснатия медал нито Детелин за загубения четвъртфинал, нито Ивет за слабото бягане в полуфинала на 100 метра, нито пък Михаела за изпуснатата лента. Виновниците според нас са тези, чиято работа не познаваме и мислим за лесна. Ще търсим вината в Българския олимпийски комитет, в министерството на спорта, в правителството. Те пък от своя страна ще искат равносметка за това, което вършат. Та два медала едва ли ще удовлетворят изискванията им.

А къде остават треньорите? Какво ще кажат те, как ще се оправдаят? Най-често чуваме реплики от рода на „Той/тя не издържа психически.” , „Прегоря.”, „Малко не му/и достигна.” Но нали за това са треньорите. Да подготвят състезателя си в точния момент, да успее да издържи, да му достигне всичко, а под всичко се има предвид и физическо и психическо състояние. Добрият треньор трябва да е и добър психолог. Да съумее да вложи многогодишната подготовка в няколкоминутно изпълнение или няколкочасов мач.

Заговорим ли за проблеми в спорта няма как да пропуснем материалната и финансовата част, която за мнозина е единственият проблем. Да, вярно е, че нямаме ресурси и добри спортни бази, но определено нещата се подобряват. Зала „Арена Армеец” и обновената национална база „Спорт палас” на Златни пясъци са само първите стъпки в решаването и на този проблем, както се казва: „бавно, но славно”.

Какъв е изводът от всичко написано? Конкретен виновник няма. Всички заедно”погубваме” българския спорт. Нека не оставяме нещата така. Нека всеки направи нужното. Родители, пратете децата си в залите, отделете ги от компютъра, таблета или телефона. Сами няма да осъзнаете как спортът ще ви помогне с възпитанието им, с поведението им, с мисленето им. Треньори, приемете тези деца, научете ги да бъдат първо хора, след това спортисти и накрая шампиони. Бъдете треньори, родители, учители, психолози. Изградете доверие у тях. Клубове, федерации, министерствo, осигурете всичко, което им е нужно, бъдете с тях от самото начало. Подкрепяйте спортистите постоянно, не само в олимпийска година. Следете кадри на всички нива. Не пропилявайте талантите, които са изключително много, но се губят измежду неразбирателства, кавги, безпаричие и лоши бази.

Нека заедно изградим нашите шампиони. Нека от малка България да се чуват големи имена. Нека от виновници се превърнем в лечители на погубения български спорт.

Нека не слагаме „.” след България. Да не се примиряваме със случващото се, а да работим. Въпросите също са поставени. И този знак е неуместен. Предстои решаването им.

България… Да, многоточието, това е знакът, символизиращ незнайното бъдеще и пътят, който трябва да се извърви, за да се достигне до успеха и величието. Нека го извървим заедно…

Оставете коментар

Автор

Т. Живкова

Подобни публикации