RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Забравените шампиони на България – Петър Дачев: Труд, лишения и малко спортен шанс

Публикувано в: Интервю, Лека Атлетика
22:50, 24 яну 2013, Автор: , Преглеждания:1 962

Преди две седмици Ви припомнихме за един от най-добрите ни атлети в сектора за скок дължина. Европейски и световен шампион, голям спортист и човек. Всичко това е Петър Дачев или просто Пешо, както го наричат приятелите.

Здравей Пешо с какво се занимаваш днес, след близо 15 години в сектора за скок дължина?

Работя и се уча да се боря с живота. В момента прохождам в треньорската кариера. Треньор съм на Михаил Христов – най-добрият български параолимпиец в скока на дължина. Откакто съм с него подобрихме европейския рекорд в сектора, надявам се да предам на Мишо най-доброто от това, което знам и той да надмине и най-смелите си мечти.

Европейски и световен шампион си, как постигна това, какво ти костваше?

Клише е, но главно с много труд и лишения, след това малко спортен шанс. В годините много пъти съм бил подготвен и за по-добри резултати, но не се е получавало  затова спортния шанс е много важен. Минал съм през много трудности и проблеми, дори ми е идвало да се откажа, но въпреки всичко винаги съм продължавал напред и съм гонил целите си.

Най-силните ти спомени от състезанията през годините?

Най-силният ми спомен е от 98-ма година когато станах световен шампион за юноши старша възраст. Заминаването ми има и предистория. След като покрих норматив и знаех, че съм на световно, всяка вечер преди заспиване си представях как скачам и ставам световен шампион и така в продължение на два месеца. Дойде времето, отидохме във Франция за световно- посрещна ни мрачно, хладно, дъждовно време. Най-нежеланото за мен. За мой късмет в деня на квалификацията времето беше перфектно. Аз отидох със личен резултат 7.76, а квалификационната норма беше 7.80, което значеше, че за да вляза на финал трябва да направя личен резултат. В първия ми опит се засилих, усетих, че ще направя фал и се нагласих на дъската. Скочих и след като измериха опита не можах да повярвам – с този недобре издържан от техническа гледна точка опит бях постигнал неочакваните 7.98, с които влязох във финала. На следващия ден (финал) времето пак ни се усмихна и на първи опит направих 8.11, 2-ри опит 8.11, 3-ти опит фал 4-ти опит 8.14, ТИТЛАТА беше моя! Това е най-невероятното състезание в моята кариера. Бях на точното място в точното време.

Най-запомнящият ти се скок?

В Кипър. Бях на турнир в Никозия, но организаторите забавиха старта с 1 час, което означаваше да поддържам загрявката по-дълго. По време на състезанието в 6-тия последен опит направих личния си рекорд 8.30 с невероятна лекота. Това беше 2000-ната година преди олимпиадата в Сидни…

Липсват ли ти стадиона и тренировките?

Често ДА, но съм реалист и знам, че човешкият организъм има ресурс и трябва да спреш, колкото и да не ти се иска.

Би ли се върнал в сектора?

Като състезател едва ли, както казах всеки организъм има ресурс, но като треньор да! Има какво да предам на младите надежди.

Как се концентрираше преди състезание?

Игнорирах всичко около мен, когато съм на състезание докато дойде старта нищо друго не ме интересува, освен самият старт…цялата ми енергия и мислил са насочени към скока.

Следиш ли леката атлетика в момента и какво е мнението ти за родните спортисти?

Доколкото мога я следя. Мнениетo ми за българските спортисти е, че са много талантливи, но нямат никакви условия за подготовка особено зимата. Дори е чудно, че все още има деца, които искат да се занимават с лека атлетика, защото тя на този етап не им предлага нищо, с което да ги привлече и задържи. Адмирации за сърцатите деца.

Какъв съвет би дал на младите скачачи днес?

Да се пазят, да бъдат разумни, търпеливи, да гонят мечтите си и да следят новите тенденции за да се развиват правилно.

Ще споделиш ли нещо любопитно в личен план?

В личен план ме очаква едно от най-големите събития за всеки човек – първородното ми дете?

След всичките години спортна кариера искаш ли да споменеш или благодариш на някого ?

Искам да благодаря на моите родители, че са били до мен в добро и лошо. На сестра ми Петя Дачева, която също се занимава с лека атлетика, за подкрепата и’. На треньорката Лиляна Видева , без която тези резултати нямаше да бъдат факт, на Константин Ганчев –моят рехабилитатор за това, че ме изправяше на крака и след най-тежките ми контузии. На всички, с които съм тренирал заедно за това, че са ме търпяли. И не на последно място – приятели и фенове, които са се радвали и са страдали заедно с мен!

Оставете коментар

Автор

Михаил Христов

Подобни публикации