RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Слави Гоцев: След една година в чужбина смених начина си на мислене

Публикувано в: Волейбол
11:52, 20 апр 2013, Автор: , Преглеждания:66

След като изкара един тежък сезон с италианския Марми Ланца (Верона) националът Светослав Гоцев си прибра в родния си град Брезник. Той реши да поддържа форма с волейболния отбор на Миньор (Перник), от който започна пътя му към световния волейбол, като досега можеше да бъде видян в зала Борис Гюдеров и на тренировките на подрастващите. Местните треньори са много доволни, като коментарът им е, че присъствието му мотивира младите волейболисти да се стараят повече в тренировките. Новината от негова страна е, че подписва договор с немския Фрийдрихсхафен, като ще се присъедини към новия си тим през есента. Ето какво каза той за престоя си в Италия, животът там и други интересни неща:

- Как изкара сезона в Италия?

- Не попаднах в кой знае какъв отбор. Той беше зле селектиран и поради факта, че през този сезон нямаше изпадащи, беше решено да се опитва с млади волейболисти, а това не вдигна качеството. Средната възраст на тима беше 23 години, като в нея се включваше и разпределителят Марко Меони, който е на 39.

- Немалко българи играете в Италия, виждаше ли се с тях?

- Най-много си общувах с Виктор Йосифов, който ми е приятел от националния отбор. През ден се чувахме по скайпа. С останалите – Матей Казийски, Дани Милушев, Николай Учиков и Цветан Соколов, се виждахме след мачовете, ходили сме заедно на вечеря и след това всеки по задачи….

- Все пак ти от Пирин-Балканстрой (Разлог) се озова във Верона. Имаше ли културен шок?

- Имаше, естествено. В началото доста трудно ми беше с езика. Знаех малко, тъй като треньорите в националния ни отбор бяха италианци, но там си е друго. Все пак бях настанен в един апартамент с италианец и след три месеца вече го проговорих .

- Имало е шок и от разликата в качеството на първенствата, става въпрос за българското и италианското.

- Разлика има и то доста голяма. В това първенство играят много скъпо платени звезди, които правят разликата. Все пак,като се замислим , на всеки европейски турнир, и при мъжете, и при жените имаше италиански отбор на финала, което само по себе си говори много. Но веднага искам да кажа, че нашето първенство не е слабо и не трябва да го подценяваме. В България също има качествени състезатели.

- Е, как ти се отрази разликата все пак?

- Наложи ми се да свикна. Мисля,че израснах най-вече в начина на мислене.

- И в какво се състои това израстване?

- Ами взех по друг начин да гледам на тренировъчния процес, на влагането в тренировките, на въстановяването след мачовете. Станах по-сериозен и отговорен.

- Във Верона известно време беше и Валери Божинов, общувахте ли?

- Стадионът им е до спортната зала, в която тренирахме, виждали сме се, но не сме общували.

- Успя ли за тази година, в която си там, да си хванеш за гадже някоя италианка?

- Не, защото си имам приятелка българка. Тя не е волейболистка и не е известно име.

- С какво се занимава тя?

- Учи и работи в немски колцентър.

- Е, значи сега няма да имаш проблеми, ще има кой да те учи на немски език с оглед на пребиваването ти в Германия. Ти всъщност, защо избра Германия? Там първенството едва ли е толкова силно като италианското. Не те ли искат повече във Верона?

- Искат ме и ми предложиха нов договор преди да си тръгна, но ми се играе в отбор, който побеждава. Фрийдрихсхафен на този етап играе на финал в немското първенство и ще участва в Шампионската лига. През 2007 година той даже я спечели, така че отивам в доста силен отбор.

- Няма как в този разговор да не стигнем до националния отбор. Преди по-малко от месец разговарях с Камило Плачи и той се изказа доста ласкаво за твоето представяне в Италия, идвал ли е на твои мачове.

- С Плачи сме говорили няколко пъти по телефона. Трябваше да гледа мача на Марми Ланца с Кунео, но изпуснал самолета. След това ми се обади по телефона , за да ми се извини.

- При един разговор с Тодор Скримов, другият национал , тръгнал от Миньор (Перник) , той ми каза, че много иска да играете заедно в националния отбор.

- С Тодор Скримов сме приятели още от малки. От Миньор заедно отидохме в Славия (София). Много се радвам за него, тъй като някой „разбирачи“ дълго време му говореха,че не става за волейбол, защото е прекалено нисък. Само че той използва шанса си, когато му се отдаде и се наложи като основна единица в националния тим. И аз ще се радвам да играя с него.

- Личните ти цели в националния отбор.

- Най-вече да съм здрав и да играя. Конкуренцията на моя пост (централен блокировач) е огромна.

- А ако играеш с националния към какво ще се стремиш?

- Как към какво? Да спечелим всички турнири, на които участваме.

- Ами желая ти да ги постигнеш!

Валери Смиленов, PernikMedia.net

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации