RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Христо Златанов: Тренто са супермашина, ние може само да им пречим

Публикувано в: Волейбол, Интервю
11:02, 1 май 2013, Автор: , Преглеждания:308

Христо Златанов беше най-добрият в състава на „Пиаченца“ при успеха над „Тренто“ с 3:1 във втория финален плейоф за титлата по волейбол в Италия. Така серията беше изравнена 1-1. На 1/2-финалите тимът на Злати хвърли бомбата, изхвърляйки миналогодишния шампион „Мачерата“. Българинът разкри, че не е вярвал отборът му да стигне дотук. 37-годишният бивш италиански национал и син на легендата Христо Златанов говори пред „Стандарт“ преди днешното гостуване на „Тренто“. Освен за волейбол той разкри интересни подробности за живота със съпругата Киара, децата им Миа и Мануел.

- Христо, може ли „Пиаченца“ да спечели титлата?
- Не се знае, времето ще покаже. Те са фаворити, най-силният отбор. “Тренто“ са супермашина, загубиха само 4 мача това първенство. Ние може само да им пречим. В първия мач с „Тренто“ въобще не успяхме. Във втория обаче играхме така, както го правехме в последните 15 мача от сезона. От декември насам се представяме много силно благодарение на колектива. Гледаме си в нашата градина, другите не ни интересуват.

- Като капитан на отбора какво каза на момчетата в съблекалнята след втория мач?
- На този свят всичко е възможно. Започнахме много лошо, играхме както в последните три гейма в Тренто, но след това благодарение на колектива успяхме да заиграем както можем. Отърсихме се от напрежението. Ние сме по-опитният отбор, нямаме поблеми от психологическа гледна точка, но най-важната фигура в нашия състав – разпределителят (б.а. Лусиано Де Секо), този, който стои на волана и трябва да ни води, е най-млад. Той е нашето сърце. Ако ние успеем да му помогнем да е спокоен, после той помага на нас.

- Отлично се включи и резервният ви диагонал Лука Ветори?
- Вече за трети или четвърти път влиза и играе много добре.

- С Радо Стойчев и Матей Казийски казахте ли си нещо след мача?
- Преди това се поздравихме. След мач обикновено не си говорим, защото 100 процента едната от двете страни е нервна.

- А по принцип поддържаш ли връзка с българите в Италия?
- Виждам се и чувам с Матей, но рядко.

- Споделял ли ти е защо се отказа от националния отбор на България?
- Никога не говорим за волейбол, защото по цяла година ни излиза през ушите и в малкото свободно време се занимаваме с други неща.

- Предстои Великден, как празнувате в Италия?
- За нас няма празници. Няма Нова година, няма Хелоуин, ние винаги играем. Даже на Коледа бяхме на лагер. Нашите празници са като свърши последният мач от сезона. Тогава почиваме 2 месеца.

- Не боядисвате ли яйца?
- Тук традицията е да се купуват шоколадови и се прави коломба (великденски италиански козунак). Иначе у нас чат-пат боядидисваме. Особено когато дойдат мама и татко. Носят бои от България.

- Какво каза баща ти (б.а. Димитър Златанов) за мачовете с „Тренто“?
- Да, те дойдоха за финалите. Омръзна им да ги гледат по телевизията. Татко е доволен, защото нивото е високо. След първия мач нямаше какво да каже. Просто „Тренто“ играха много добре и точка.

- Следиш ли какво се случва с волейбола в България?
- Каквото видя по интернет, това е. Преди време прочетох едно нещо и ми стана много, много тежко на сърцето. Почти се разплаках. В един сайт беше написано за Плавника (б.а. Христо Модев, който сега събира пари, ровейки по кофите). Помня го от малък. Бях му дал обувки, носеше огромен номер. Като видях докъде е стигнал, ми стана много кофти. Върнах се 25-30 години назад и си спомних как си говорихме на барчето на ЦСКА, все едно беше вчера, а бяхме много малки.

- Колко често си идвате в България?
- Веднъж в годината. Като свърши шампионатът, взимам децата и отивам директно при майка и татко. Съпругата, ако е на работа, идва по-късно.

- Къде ходите на море?
- Отдавна не съм ходил на море в България.  Имам апартамент на Марината в Равена И от Пиаченца с пренасяме директно там. После мърдам наляво-надясно, при приятели в Сърбия, Хърватия. С Никола Гърбич и Новица Биелица сме много близки. Или те ми гостуват, или аз ходя при тях, но не в Белград, а се срещаме някъде на почивка в Хърватия или в Словения.

- Приключи ли с националния отбор на Италия?
- Стига толкова. 12 години са достатъчни. Имам деца, жена, вече сме стари, трябва да почиваме (смее се).

- Луиджи Мастранджело е с 1 г. по-голям от теб, но не се отказва?
- Мастранджело ако го викат, и до 40 ще играе. Аз гледам по-реално на нещата, на живота, т.е. има време за всичко. Има време да си млад, да правиш глупости, да си по-сериозен, да си баща, по някое време ще стана и дядо сигурно. Когато играех и в националния отбор, имах едва една свободна седмица в годината. Сега ми остава повече време за семейството. Децата пораснаха и дори можем да ги оставяме на баба им и дядо им, за да пътуваме сами.

- Кое е любимото ти място за почивка?
- Сейшелските острови. Бил съм три пъти. Много е готино, като спокойствие, като природа. Обичам да се гмуркам. Гледката под водата е една от най-красивите въобще. А иначе съм ходил почти навсякъде.

- Сериозно ли се занимаваш с гмуркането?
- Започнах любителски, но взех всички тапии. Много е опасно и трябва да се учи. На някои места, където не познаваш морето, не може без водач. Сам е много рисковано, така че никога не го правя.

- Дълго време си в Италия, но българският ти е много добър?
- Говоря на български с децата. Те разбират много добре какво им казвам, макар че все още ми отговарят предимно на италиански. Но като пораснат още малко, ще го научат. Понякога и на мен ми се губят някои думи, не мога да се изразя както искам, но трябва малко практика.

- Колко още можеш да играеш на нивото от последния мач с „Тренто“?
- Не зависи само от мен. Не играем тенис, голф, волейболът е отборен спорт. Всички сме вързани един за друг. Ще кажеш, че и баскетболът също е отборен спорт. Но не съм съгласен, защото ако си най-добрият, ако си Джордан например, можеш да вземеш топката, шкартираш ги петима и вкаравш кош. Във волейлола регламентът е, че аз трябва да подам на теб, после ти да върнеш на мен. Т.е. индивидуалните качества остават на заден план, ако отборът като цяло не играе добре. Изключвам сервиса.

- Това последен сезон ли ти е?
- Разбира се, че не.

Костадин Джорджев, „Стандарт“

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации