RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Гергана Димитрова: Може да е грубо, но нямам приятели

Публикувано в: Волейбол
21:12, 10 юли 2013, Автор: , Преглеждания:227

Гергана ДимитроваНадраснала възрастта си като волейболистка, младата звезда на ЦСКА Гергана Димитрова говори и за живота като голям човек. Пред 7 дни спорт 17-годишната надежда, която е част и от женския национален отбор, споделя мечтите си в спорта и извън него и говори за волейбола, приятелите и един изпит по биология.

- Каква е оценката ти за представянето на България на световното първенство в Бърно и доволна ли си от своята игра?
- Смятам, че можехме повече от 9-ото място. Дори да кажа, че можем повече от това, което показахме, трябват и факти. Колкото до моето представяне, има треньори, които ще кажат как съм се представила. Лично моето мнение е, че играх добре.

- Лесно ли се минава от световно за девойки през финали до 17 г. към национален отбор жени, където си повикана?
- Разликата е, че тази година бях на по-голям форум от европейско, възрастовите граници са от земята до небето и определено не е лесно, но сама съм си избрала този път.

- Вече доста време се говори за теб като за най-голямата надежда в женския волейбол. Натоварват ли те тези очаквания?
- Не се впечатлявам много от това, какво говорят хората, и заради това не може да ме натовари това, какво очакват.

- Мислят ли се за нещо повече волейболистките от ЦСКА? Защото има такива мнения във волейбола.
- Ами не знам какво мислят, но в средата, в която се намирам, било то жени, старша, младша, всички се държат еднакво с мен, както и аз с тях.

- Усещала ли си завист от други състезателки на твоята възраст заради това, че се говори повече за теб и вече си в женския национален отбор?
- Да, усещала съм.

- Как изобщо реши да се занимаваш с волейбол?
- Запалих се по волейбола от физкултурния салон в училище и ненадейно реших да е ЦСКА. Тогава нямаше значение в кой отбор ще играя

- Отнел ли е волейболът нещо от нормалните неща за младежките години?
- Доста неща. Имам страшно малко лично свободно време, това е основното нещо, поради което няма как да имам много други развлечения.

- Животът ти едва ли е само волейбол. Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Както казах, нямам почти никакво свободно време, но ако ми остане, обичам да се забавлявам, да ходя на кафета с приятелки, да ходя дори на дискотека, но гледам да прекарвам колкото се може повече време в приятна компания.

- Смята се, че талантливите спортисти оставят на втори план учението. Така ли е с теб и как ще се развиеш в тази насока?
- Само времето ще покаже. Отдала съм се изцяло на спорта, но ще има време и за университет.

- Отнасят ли се по-снизходително учителките, когато знаят, че си в националния отбор и имаш голямо бъдеще във волейбола?
- Не, при тях това не е оправдание.

- Кое ти е най-трудно в училище?
- Трудно може би няма, но мога да разкажа една случка с две мои съотборнички. Имахме изпит в 10:00 по биология, но имахме тренировка преди изпита и закъсняхме. Качихме се до стаята по биология и аз и двете ми съотборнички седяхме 15 минути пред вратата, защото едната се кръстеше, а другата загряваше, щеше да влиза в ръкопашен бой. Тичахме в коридора, за да влезем запъхтени, все едно идваме направо от залата. Играехме на камък-ножица-хартия кой ще почука на вратата и много се смяхме, докато една от нас дръпната дръжката и вратата беше заключена и в последния момент се сетихме, че изпитът е бил в четвъртък, а все още е сряда.

- Имаш ли добри приятели във и извън спорта и има ли изобщо добри приятелства между съотборнички и съпернички на терена?
- Може би ще прозвучи грубо, но нямам приятели, а имам само близки хора и да, може да съществуват приятелства между съперниците, както аз съм в страхотни отношения с Петя Баракова, която играе в Левски.

- Докъде мечтаеш да стигнеш в спорта и в живота?
- Играя волейбол, за да мога да се реализирам като състезател, да си изградя име и да достигна най-големите си върхове. А в личен план искам да създам прекрасно и здраво семейство, каквото е моето.

Тодор Христов, 7 дни спорт

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации