RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Четирима колоездачи+куп въпроси=очаквано добра комбинация, подправена със щипка смях (част 1:)

Публикувано в: Интервю, Колоездене, Любопитно
21:13, 22 сеп 2013, Автор: , Преглеждания:221
снимка: Стефан Иванов

снимка: Стефан Иванов

Те са много талантливи, супер готини и определено забавни. Решихме да ги предизвикаме на едно нетипично интервю с необичайни въпроси, затова се запознайте се отблизо с тримата мускетари от Казанлък – Мартин Грашев, Станислав Заралиев и Момчил Робов и Д’Артанян от Пазарджик – Спас Гюров или казано иначе сърцето и душата на отбора на Несебър-Сливен:

П.П. Надявам се докато четете да ви е поне наполовина приятно и забавно, колкото беше на мен, докато разговаряхме:

-Как така решихте да се занимавате точно с колоездене?
Момчил Робов: Запалих се покрай баща ми Валентин Робов, който също е бил национален състезател по колоездене.
Станислав Заралиев: При мен идеята дойде от моя кръстник Андон Петров, който тогава беше треньор по колоездене в Казанлък и дългогодишен колоездач.
Спас Гюров: Едно лято като ученик попаднах на един филм за колоездене, хареса ми и реших да пробвам. Разбрах, че има клуб в Пазарджик и така се започна 99-та година.
Мартин Грашев: Запалих се покрай един мой много добър приятел – Христо Алексов. Той се състезаваше и един ден докато бяхме в училище ми показа състезателните си номера и аз си казах „уау, това са истински състезателни номера като истински спортист“. Попитах го дали е спечелил и той ми отговори, че е много трудно, но си казах „Ти луд ли си? Аз ще ги бия“ (смее се) и така се запалих много. Е, после разбрах, че не е никак лесно да се спечели.

- Предвид състоянието на родното колоездене в момента, откъде намирате стимул да продължавате?
СГ: Любовта към спорта, но не знам докога ще издържим така. Много е трудно без финанси от страна на клубовете.
МР: И аз съм на същото мнение като Спас.
МГ: В началото, разбира се, беше любов. За мен това наистина е най-красивият и мъжки спорт. Гледахме по-големите и искахме да им подръжаваме. Да бъдем като тях, когато пораснем, но сега не виждам малките – до юноши и след това накъде? Преди отборите бяха много добре финансово, спорта се развиваше, сега в България не останаха отбори или вече всичко е аматьорско.
СЗ: Ами, при мен този спорт с течение на времето стана като начин на живот. Най-добре се чувствам, когато го практикувам – докато карам се освобождавам от това, което ме тревожи, мога да се отърся и да споделя със съотборниците си, с които съм прекарал половината си живот до момента и все едно са част от семейството. Затова продължавам и с мисълта, че всичко ще се оправи.

-Кой ви беше идол или пример за подръжание като малки?
СГ: Моят беше Ян Улрих.
СЗ: Като малък се възхищавах на по-големите батковци от Казанлък – Данаил Петров, Пламен Колев, Димитър Рачев, вече след това и на Красимир Димитров, Георги Георгиев, Стефан Кушлев и т.н.
МР: На мен за пример ми беше Живко Димитров.
МГ: Моят идол беше Георги Коев-Ряпата. За съжаление той вече не е сред нас, но като малък винаги съм се стремял да подръжавам на него.

-Първата ви мисъл, когато се събудите сутрин?
МР: „Ооооо кога стана 10 часа?!?“ (смее се)
СЗ: Когато не съм на тренировки и нямам конкретни планове си мисля какво ще правя през деня.
СГ: „Къде е кафето?!“
МГ: При мен е много относително, зависи къде съм. За доста неща си мисля, ако съм на състезание за него, ако не какво трябва да свърша през деня.

-Ако можехте да упражнявате някаква професия за един ден, каква щеше да е тя?
СЗ (след кратко обмисляне): Може би да бъда собственик на нещо, да съм сред мои хора и да ги наблюдавам как работят.
МГ: Барман, но само за един ден, интересно ми е да видя какво е.
СГ: Бих искал да съм на мястото на някой космонавт, най-вече за да направя един полет в Космоса.
МР: Мисля, че ще се справя с всичко, тъй като нашият спорт е най-трудният. Има моменти, в които си помисляш „Щом успях да оживея и след това, значи нищо не може да ме спре“.

-Имате ли някакви татуировки? Ако не, бихте ли си направили?
МГ: Аз нямам. Бих си направил стига да е смислена, някакъв надпис, не черепи и разни такива.
СЗ: Нямам татуировки и за момента не бих си направил.
МР: Да, имам на гърба и мисля да си направя още доста.
СГ: Нямам татуировки, но бих си направил по някакъв важен повод или причина.

-Четете ли книги? Коя беше последната и преди колко време?
МР: Ами, по принцип да, но сега не ми остава време, защото съм студент и имам доста неща, които трябва да чета (усмихва се).
СЗ: Не чета книги, което знам, че не е добре за мен, защото книги винаги ТРЯБВА да се четат. Последната, която четох беше за мутрите в България, но така и не я дочетох. Сега мисля да започвам книгата на Ланс (Армстронг). Иначе чета разни статии и цитати из интернет.
СГ: Да, но не ми остава много време. Последно четох “ Шифърът на Леонардо“ преди 3 месеца.
МГ: От време на време чета (смее се) – учебници, книги. Последната, която четох беше“ Ад“ на Дан Браун преди няколко седмици.

Не забравяйте и за втора част :)

източник: biking.bg

1 коментар

  1. Ani казва:

    golemi sa sladuri

Оставете коментар

Автор

Rositsa Georgieva

Аз съм на 23 години, родена в гр. Нова Загора. Интересувам се от много спортове, но слабост са ми колоезденето, биатлона и плуването. Ако имате въпроси или препоръки, бих се радвала да ми пишете на georgieva.rossy@gmail.com

Подобни публикации