RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Новите или поредните спасители в „синьо“

Публикувано в: Избрано, Коментар, Левски, Футбол България
13:59, 31 окт 2013, Автор: , Преглеждания:247
Христо Йовов

снимка: levski.bg

Проблемите в „Левски“ са прекалено много. И са си там от край време. Единственото, което се променя е броят на нарастващите проблеми. Тъжното в случая е, че една измъчена победа над „Ботев“ на „Герена“ с 1:0 даде надежда на толкова фенове. Бърз поглед над класирането показва, че ако „сините“ победят Локомотив (Пловдив) навън, Пирин (ГД) у дома и Берое в Стара Загора, то тимът на Антони Здравков може да излезе на трето, а вероятно ще бъде поне на четвърто място във временното класиране. Победата над Локо наистина изглежда тежка задача, но успехите на Левски във важните мачове през последните години идваха главно заради името и публиката на клуба, а не толкова поради спортно-техническите качества на „сините“ играчи. Пирин (Гоце Делчев) би трябвало да бъде лесна задача, но нека не надценяваме състезателите на „Левски“. „Левски“ е в серия от 5 поредни победи в Стара Загора, като няма загуба там от наистина дълго време. Това значи, че много бързо „Левски“ може да се „върне“ в битката за титлата. Поне за част от феновете си.

Клубът е напът да навлезе в 100-годишнината си. А освен едно обещание на Ицо Йовов, други алтернативи пред „сините“ в момента няма. Успехът над Ботев отново накара хората да забравят редица решения на Тодор Батков. Изгонването на последните класни играчи в тима, „казанската афера“, нелогичните и парадоксални треньорски смени на адвоката, липсата на пари за качествени играчи, но изобилието им за скъпи и некласни. Това и още куп дребни неща довели до загуби от Тампере, Иртиш, Жилина, години без титли и купи на „Герена“. И дори и Левски да завърши трети, от там накъде? Мач от първия предварителен кръг на Лига Европа срещу отбор от Азербайджан. Шок и ужас на Герена. С този си коефициент тимът със сигурност няма да бъде поставен във последния предварителен кръг за влизане в Лига Европа. Това прави мисията на „сините“ доста сложна.

Феновете на „Левски“

Това се превърна в една много сложна тема. От мачовете с „Гент“ „синята“ публика се развива със страшно бързи темпове. Националният клуб на привържениците на „Левски“, Фонд „Сектор Б“, няколко фракции, уникални фен артикули, силен маркетинг, обединение на левскарите в социалните мрежи. Все постижения на „синята“ публика. Остро критикувана по медиите, особено след последното си изпълнение. Коментарът за него ще бъде пропуснат в този материал. Просто защото прекалено много напрежение между левскарите бе натрупано заради тази случка и коментарите след нея. На мнение съм, че доста от нещата биват преекспонирани в медиите. Смятам, че не всичко е и кристално чисто. Може би хората просто трябва да си спомнят повече мачове като този с Лудогорец.

„Левски“ е като държавата. Повечето хора знаят, че тези отгоре не стават, но алтернатива няма. Истината е, че Левски не изглежда добре – насъбраха се гръмки провали и в Европа и в България. Пари уж няма. Газпром ги няма. Стадион обаче се строй. По темата за стадиона единственния въпрос е „Кой дава парите и защо?“. Това обаче изглежда не интересува досатъчен брой хора. Победа над „Ботев“ – титла – купа? Победата над Ботев бе наистина хубава – на фона на всичко силна публика, себераздаване, двама юноши на терена. Другата истина за мача обаче е, че той бе една отчайваща истина. на Антони Здравков му се наложи да хвърля двама юноши за да спечели публиката. Станимир Стоилов пък се опита да копира Жозе Моуриньо, показвайки респект към домакинстващия тим на славния „Левски“, чакайки шанса си да накаже гостите на контраатака. Единствения проблем бе, че Мъри бе забравил да сподели частта с контраатаката на своите футболисти. Здравков пък пусна и втори нападател – безумно геройство. Точно след това 0:3 от ЦСКА, 0:1 на „Герена“ за „Ботев“ щеше да означава тотален крах за „Левски“. Точно след онова 0:3. „Късметът на Митов“ обаче изглежда се завърна. Тъжното е, че всеки знае как приключи той.

Отборът се нуждае от спасители. Дали най-после ги е намерил – само бъдещето ще покаже.  „Времето е с нас и ние сме във времето“ е казал Васил Левски. Времето обаче не е на страната на тима. Сто години са адски много време. Юбилеят е нещо, което остава в историята за винаги.

Надеждата на „Левски“ се казва Христо Йовов. Йовов беше част от успехите, беше част от провалите. Сега остава да изчисти мислите си, да отсее нещата в главата си и да приложи точните похвати в клуба. Футболистът с най-много мачове за български отбори в евротурнирите, дълбоко уважаван като играч, човек и левскар на „Герена“, Йовов започва с огромен кредит на доверие. В тандем с Елин Топузаков – играчът с едва два мача по-малко във Европа от Йовов, също с огромен респект пред феновете. Мариан Христов – играч с опит в Европа и голям левскар. За Антони Здравков можем да кажем, че дълго време вече е бил на Герена, беше и с Емил Велев при последната титла на Левски. Човекът с опит в тази обстановка. Погледнати така, нещата изглеждат доста позитивни.

Сигурно е, че ситуацията не отива на отбора в момента. Със сигурност тази ситуация отива и на картинката във футбола ни. Единственото позитивно се казва национален отбор по футбол на България. Тимът на Любо Пенев направи адски много в тази кампания. Сега остава силно представяне на квалификациите за Евро 2016, където квотите са вече с осем повече.

Да си фен на „Левски“ последните години е някак си приятно тъжно. Казвам ви го като фен на „Левски“. Важна част от работата на всеки журналист е да бъде обективен. И аз държа да отбележа, че следващите редове са напълно обективни. „Левски“ е една идея. Много хора наистина не разбират това, но не е и нужно да го правят. Смятам, че да подкрепяш „Левски“ в последните години, особенно на стадиона, ти дава сметка донякъде какъв човек си всъщност ти. Смятам, че тази подкрепа учи на много неща. Учи те как да обичаш, да цениш момента, да бъдеш на двата плюса в живота. Да си левскар е дълг.

Искам да завърша с една история от гостуването на Литекс през този сезон, завършило 1:1. Наистина силна гледка – двубоят завърши, Левски отново не спечели, но феновете пяха близо десет минути след края на мача на изпразнения стадион в Ловеч. Благодарни единствено за сърдечното себераздаване на играчите. Защото това себераздаване е всъщност част от онази тръпка, която кара всеки да отдели време и всякакви средства да е на стадиона, дори когато отборът му не печели.

Оставете коментар

Автор

Иван Райков

Аз съм Иван Райков, от град Раковски. На 17 години съм. Уча в Английската гимназия в Пловдив. Интересувам се от всички видове спорт и специално футбол. Надявам да направим sportvox един от водещите спортни сайтове в България.

Подобни публикации