Няма трансферен период, в който голяма част от родните клубовете да не афишират, че ще променят тотално курса си на работа и ще дадат път на младоци от школата. Сладките приказки на шефовете обаче се оказват по-скоро прах в очите, отколкото реални цели.

Все пак трябва да отчетем, че се забелязва навлизане на свежа кръв. През 2013 година редица български таланти изгряха на футболния небосклон и накараха феновете да затаят дъх в очакване на нов голям играч, който да тръгне по стъпките на Димитър Бербатов, Мартин и Стилян Петрови. Ако вземем предвид трансфера на Георги Миланов в ЦСКА Москва, то вече се вижда лека светлина към измъкване от блатото. Единственият клуб, който продължава да отказва категорично дори да се пробва да наложи собствени кадри, е Локомотив София. Който се славеше с една от най-добрите школи през 20-и век. През есента за една минута за железничарите се появи 18-годишният Иван Гогов. Това си бе цяло постижение, въпреки че знайни и незнайни чужденци разхождаха червено-черната фланелка.

„Тема Спорт“ представя, част от младата генерация играчи в А група през 2013 г., които с играта си направиха така, че да се заговори за тях.

Ивайло Чочев

Едва ли някой е очаквал, че талантът, откроил се най-много през годината, ще е собственост на ЦСКА. В Борисовата градина откриха своето ново бижу в лицето на дефанзивния халф Ивайло Чочев. 20-годишният футболист, който преди година се подвизаваше за скромния Чавдар Етрополе в Б група, се превърна в неизменен титуляр на Армията.

Още във втория ешелон роденият в Плевен младок загатна за големия си потенциал, нанизвайки редица попадения. За червените той изигра 32 мача през годината, в които отбеляза 6 гола. Особено важно бе попадението, донесло победата над Литекс през есента. То бе и дебютно за Чочев с червената фланелка. С бързите си темпове на израстване няма да е никак учудващо, ако още през 2014 година Любослав Пенев му изпрати повиквателна. Определено тя ще е напълно заслужена. Няма да е далече времето, когато Чочев и другият голям талант в средата на терена – Симеон Славчев от Литекс, ще сформират тандем в националния отбор.

Освен Ивайло в Борисовата градина могат да бъдат изключително доволни и от израстването на Григор Долапчиев. Нападателят вкара цели 4 гола в 178-те минути, в които бе на терена. Или средно по попадение на 44,5 минути, което е впечатляващо. Той се превърна в любимец на феновете, което може да даде допълнителен тласък в развитието му. Внимание заслужава и Петър Витанов, който игра малко, но загатна за големи качества.

Стефан Велков
В Славия също имат големи поводи за оптимизъм. Белите, които разполагат с една от най-добрите школи в България, намериха своя нешлифован диамант в лицето на Стефан Велков. 17-годишният бранител впечатли със спокойствието си, въпреки че играе на един от най-отговорните постове.
За година талантливият футболист с големи крачки и лекота премина от юношеския към мъжкия футбол. Потенциалът и качествата му бяха забелязани от скаути на Манчестър Юнайтед и той изкара проби в клуба. Какво по-голямо признание за способностите му. Един от най-силните аспекти в играта му е изнасянето на топката и позиционирането му в наказателното поле.

Велков все още има много да работи, но пътят, по който върви, може съвсем скоро да го отведе до големия футбол. При белите и халфът Богомил Христов даде заявка за силно представяне. Той притежава добър поглед върху играта, но засега още е припрян. Това определено му пречи да покаже максималните си възможности.

Борислав Цонев и Антонио Вутов
Годината преди вековния юбилей на Левски се оказа и една от най-тъжните за клуба. След загубените титла и купа през май и отпадането от Иртиш отборът се срина и доскоро лъкатушеше сериозно. Малкото поводи за радост на Герена бяха породени с вкарването на Антонио Вутов и Борислав Цонев в мъжкия отбор.

Още от края на 2012 година се очакваха чудеса от първия. Донякъде роденият във Враца талант изпълни задачите си, но сините таят надежди той тепърва да се превърне в ключов футболист. Може би за формата на Вутов повлия и предложението от Удинезе, което като че ли позамая главата на 17-годишния халф.

Шансът бе добре дошъл за Борислав Цонев. Халфът се оказа далеч по-готов от Вутов и бързо впечатли със смелостта и завидното си спокойствие в разиграването на топката. Той си завоюва титулярно място дори за ключови мачове като срещу Ботев, Лудогорец и ЦСКА. Боби заигра все едно е 35-годишен ветеран. Спокойно може да заключим, че ако Вутов и Боби Цонев продължават така, едва ли на Герена ще скърбят много при напускане на Гаджев. А освен това братът близнак на Боби – Ради, също притежава голям потенциал.

Двама блеснаха край морето
Плодове от правилната си работа в школите вече берат и в Черно море и Черноморец. Особено силно впечатление със стабилните си игри направи Милен Гамаков. Полузащитникът на акулите записа цели 26 мача през годината, в които блесна с работоспособността си и в двете фази на играта. Той обаче понякога прегаря и си изкарва глупави картони. 19-годишният Гамаков определено трябва да обърне голямо внимание на това. Важни за Черноморец могат да се окажат и нападателите Станислав Дрянов и Милчо Ангелов.

Докато в Бургас се задоволиха с откриването на дефанзивен халф, то във Варна може би намериха своя нов Георги Илиев в лицето на Бекир Расим. 19-годишният полузащитник замести подобаващо национала, когато той бе контузен и демонстрира завидно самочувствие. Расим изигра много силен мач срещу ЦСКА на „Армията“, в който показа голям футболен интелект и фино докосване на топката. Едно е сигурно – той заслужава шанс и треньорът Георги Иванов трябва да му го даде.

Литекс показа нови таланти
Продуктивна продължава да е школата на Литекс. Оранжевите изкараха нови трима юноши, които грабнаха окото. Става въпрос за Кирил Десподов, Румен Руменов и Пламен Гълъбов. Те не получиха особено голяма възможност за изява, но качествата им не могат да останат незабелязани. Гълъбов записа само един мач, но какъв. Младият защитник игра срещу Локо Пд като титуляр и бе на много високо ниво.

Кои затвърдиха възхода си
„Всяко чудо за три дни“, са казали хората. Доста от младите таланти, които навлизат в мъжкия футбол, с безпогрешна точност спазват тази поговорка. През тази година обаче няколко от тях се откроиха и затвърдиха позициите си.

Това стори Симеон Славчев, който заслужено бе определен за най-прогресиращ млад футболист. Роденият в София халф обаче още през 2012 година изкачи набързо няколко стълби в развитието си, а през тази просто продължи.

С 11-те си гола Славчев стана най-резултатният дефанзивен играч и поведе Литекс към върха. Адмирации за постигнатото заслужава и Тодор Неделев. Халфът сам матира Левски в първия кръг този сезон, направи силни мачове в Лига Европа и си заслужи трансфер в немския Майнц 05. Не бива да омаловажаваме факта, че само преди три години младокът играеше с Ботев във В група, а когато бе контузен, канарчетата не успяха да го заменят адекватно.

Предвид блестящото представяне на Неделев и Славчев, малко по-встрани от светлината на прожекторите останаха Георги Китанов, Антон Недялков и Георги Терзиев. И тримата обаче показаха постоянство и задържаха нивото си, което е присъща черта на големите футболисти.

Разочарованията
За разлика от горепосочените някои момчета определено отстъпиха от позициите си. Става въпрос за Илия Миланов, Антон Карачанаков, Ангел Грънчов и Иван Горанов. Бранителят на Литекс спокойно може да бъде определен за най-голямото разочарование през 2013 година. Формата на 21-годишния футболист значително спадна и той не бе никак убедителен. Илия не успя да поеме тежестта да носи капитанската лента и да бъде лидер.

Героите на ЦСКА от пролетния полусезон на 2012 година Ангел Грънчов и Антон Карачанаков също дръпнаха ръчната. При тях обаче и странични фактори повлияха за това. Бранителят бе зачеркнат от Стойчо Младенов още след червения си картон в Разград в края на сезон 2011/12. Оттогава юношата на червените не получи голям шанс както при Екзекутора на Ливърпул, така и при Радуканов. Ситуацията с Карачанаков пък е малко по-различна.

Талантът от село Ново Делчево получи тежка контузия и бе извън терена повече от половин година. Това повлия освен на формата му и на психиката му, което се забеляза през тази есен. Карачанаков бе по-предпазлив и дори запазената му марка – ударите отдалеч, беше от много ниско качество. Все пак се виждат наченки, че Антон може да стане отново водещ играч.

Далеч по-малки бяха очакванията към Иван Горанов, но той не успя да ги оправдае. Лявото крило цяла година търкаше пейката в Стара Загора. Младежкият национал получи много възможности да се изяви, но не го стори по най-добрия начин.

Иво Бързаков/Тема Спорт