RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Веселин Топалов: Не е достатъчно да кажеш: “Искам да съм политик”

Публикувано в: Шахмат
14:10, 24 апр 2014, Автор: , Преглеждания:42

Веселин Топалов

Най-добрият български шахматист Веселин Топалов даде интервю за вестник „Труд“.

- В добро настроение сте – отмина ли ви разочарованието от провала в турнира на претендентите в Русия?

- Да, отмина, защото нямам повод да съм много разочарован. Разликата между първото място и останалите е огромна – в смисъл между победителя Вишванатан Ананд и другите бе голяма. Така че не мога да кажа, че съм имал шанс и съм го изпуснал. Пак казвам – така бе с всички.

- По какъв повод сте в София?

- Не бях си идвал отдавна, имам да свърша някои лични дела, а и решихме с жена ми да сменим малко обстановката за Великден и за първи път пристигнахме цялото семейство и с детето. То пък случихме на непрекъснат дъжд и си стояхме предимно вкъщи…

- От години живеете в чужбина и набюдавате България отстрани – как ви се струва?

- Държавата ни е малка и много неща не зависят от нас. По-важно е какво се случва на макрониво в Европа и света. Дори и правителствата у нас да направят големи грешки, е по-важно какво става навън. Аз лично се чувствам не като турист тук, но има неща, които са по-добре. Вероятно хората не оценяват, че ще има метро до летището, че въобще има метро. Това е част от реалния прогрес. Но проблемът с безработицата и ниските заплати си остава. Това обаче го има и в Испания. Тук е по-зле от там, но не е нещо много различно. Всяка страна си има нейните проблеми – вижте Италия, Гърция… Само в северните страни е по-стабилно.

- Правите впечатление на политически ориентиран човек…

- Чак толкова не съм. Но се интересувам, чета какво се случва, а и доста пътувам и наблюдавам. На думи обаче всеки знае, на дела е друго. Много хора смятат, че е лесно да се управлява каквото и да е. Говорят против политиците, но реално е много сложно да се управлява. Вземете една фирма или спортна федерация – там са малко хора и е трудно, а какво остава за държава, макар и малка като нашата.

- Имате ли близки контакти с политици, които иначе обичат да се снимат с вас?

- За снимки контакти имам (смее се), но в смисъл на приятелство – нямам. Хората са разочаровани от последните 20 години като цяло от политиците и се чувстват измамени. Много останаха с комунистически пенсии, а живеят в капитализъм и обвиняват държавата.

- А кого да обвиняват?

- Няма кого, но все пак държавата не е един човек. Това са част от промените – за младите е по-добре, но за възрастните е зле. Възможностите за младите да се развиват и да растат са големи, могат да пътуват по света, имат много информация. Преди не беше така, трудно се изпъкваше. А вече има много успели българи и тук, и зад граница.

- Вие сте безспорно такъв – в Испания ли се чувствате най-добре?

- Навсякъде се чувствам добре. Иска ми се да прекарвам повече време тук, но жена ми не говори български, а и е скъпо удоволствие да се пътува често.

- Привлича ли ви идеята да се заминавате с политика?

- В никакъв случай. С политика трябва да се занимават хора, които имат образование и подготовка за това нещо – правна или икономическа. Аз освен да играя шахмат, друго не мога. Да, знам няколко езика, но това не е достатъчно. Само да кажеш: “Аз искам да съм политик”, не е достатъчно. Политиците трябва да знаят реалните проблеми и ситуацията в страната, особено в провинцията.

- Вие знаете ли каква е ситуацията?

- Не ми харесва, че няма стабилност. Но това го има навсякъде, дори и в Испания. Вероятно и в другите страни ще се оплачат от безработица или от други проблеми.

- Предстоят избори за европарламент. Ще гласувате ли?

- Не, аз досега никога не съм гласувал, защото доскоро не се интересувах изобщо от политика. В Испания трябва да се пътува до Мадрид, а аз живея в Саламанка и това създава неудобство. А и много често се е случвало да съм на път или на турнири по същото време.

- Какъв път в шахмата ви очаква?

- Важно е какво ще се случи на изборите за президент на Международната федерация (ФИДЕ) през август. Тогава в зависимост от победителя би трябвало да се разбере каква ще е системата и имам ли шансове да се класирам отново за турнира на претендентите, ако има такъв. Така че чакаме – не само аз, а и другите шахматисти. В десетката съм, но напред е много трудно да се върви, а назад – лесно. В Хантимансийск разликата между мен и втория в класирането не бе голяма. В следващия етап на борбата за титлата всички сме в графата “и други”.

- Какво очаквате в битката за президент на ФИДЕ?

- Необходима е промяна с по-млади хора с идеи. Екипът на Гари Каспаров е по-добър и ако можех да гласувам, щях да го подкрепя. Хората около Кирсан Илюмжинов са на около 60 години и искат така да живеят до 80 г. В Русия имаше сбирка на ръководството на ФИДЕ, която приличаше повече на клуб на пенсионера.

- Явно не сте се отказали от титлата…

- Аз и преди съм казвал, че това не е последният ми опит, а и Ананд показа, че възрастта не е проблем. При мен проблемът дойде не в подготовката, а после в играта. Играх слабо, когато останах сам на дъската.

- С какво Ананд бе над всички?

- Ананд, без да прави нещо блестящо за историята, поддържаше постоянно високо ниво през всичките 14 партии. Аз имах 8 нормални, 4 играх слабо и една – горе-долу. А така не се печели. В началото беше добре, но проблемите тръгнаха в петия и седмия кръг. В тях имах ситуации за победи и запазвах шансове. После нещата тръгнаха надолу. Плановете ми бяха да не играя рисково с Ананд с черните фигури, но се наложи да го направя и загубих. Тогава разбрах, че не мога да спечеля турнира. Но с тази нестабилна игра не можех да постигна нищо.

- У себе си ли търсите вината?

- Разбира се. Подготовката бе добра и насочена да съм в най-добрата форма на самото състезание. Но там нещо не се получи.

- Какво отношение срещнахте от руснаците лично към вас?

- Всичко беше нормално, организацията – ефективна. Лошото бе, че залата остана празна. А може шахматът да стане по-атрактивен за широката публика, но трябват нови хора с идеи.

- Изолирахте се от състезания след раждането на дъщеричката през август 2013-а и това сякаш се оказа грешен ход…

- Това е вярно по принцип, но когато си често на състезание, играеш и леко повърхностно. На такъв турнир като този обаче нивото е високо и се предполагаше друга подготовка. В предишни години тази тактика ми се получаваше, но сега не се справих с концентрацията.

- Този турнир какво показа на шахмата?

- Прогнозите на 90 процента от хората, включително и моите, бяха, че точно Ананд не може да спечели. Само преди 4 месеца той загуби титлата от Карлсен и никой не го слагаше в сметките. После игра на турнир в Швейцария и стана предпоследен с вяла игра. Но за няколко седмици се промени тотално, просто нов човек… Иначе като шахмат турнирът не даде открития на играта. Видя се, че всеки се стреми още от началото да кривне от релсите и да изненада противника. Но всичко се решава от грешките.

- Не ви ли е скучно да играете все с едни и същи съперници?

- Да, скучно е. Василий Иванчук например е по-артистичен, докато Ананд е като робот. Някои шахматисти го приемат като работа на конвейер. Аз лично се стремя да оставя нещо в историята. Но това е професионалният спорт – трябва да държиш нивото високо и дълго време.

- Освен политиката следите и професионалния спорт у нас – как го виждате?

- Както навсякъде, така и у нас трябват две основни неща – база и пари. Важно е да се създават условия децата да спортуват. Ако няма площадки край блока, те си стоят вкъщи пред компютъра. Не е задължително всяко дете да стане елитен спортист, но е добре да има спортна култура най-вече заради здравето си.

- Вашето дете е малко, но имате ли визия за неговото бъдеще?

- Всеки родител се стреми да даде образование на детето си за професия с перспектива. Какви ще бъдат тези професии след 15 години е трудно да се прогнозира. Вижте колко бързо всичко се променя.

- А как се развивате като татко Веселин?

- Справям се, но все пак основно с детето се занимава жена ми. Лаура вече е на 8 месеца и е много сладка, като кукла е. Нали хората казват, че дъщерите се привързват повече към бащите. Чакам я да порасне и да се уверя лично…

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации