RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Гуардиола звучи като Трапатони

Публикувано в: Германия, Коментар, Футбол Свят
16:19, 1 май 2014, Автор: , Преглеждания:101
Хосеп Гуардиола

снимка: Ройтерс

Той не е свършен, но след клането, на което го подложи на Реал Мадрид, Пеп Гуардиола трябва да се запита дали не загуби битката заради философията си. Той не смята така.

Понякога Гуардиола напомня за Трапатони. Когато е развълнуван, мисли по-бързо, отколкото може да понесе немският му речник. Тогава пак се разбират само отделни думи или фрази, а журналистите очакват да се лисне бутилка или поне да бъде споменат Томас Щрунц. Само че Гуардиола е твърде почтен, за да хвърли вината върху играчите.

След 0:4 от Реал Гуардиола бе развълнуван. Искаше да каже нещо на пресконференцията. Беше в черно, също както Йоаким Льов обича да се носи. Очите му бяха живи, не бе особено депресиран, а сякаш благодареше за въпросите за неговия футбол, за който напоследък се говори по-често, отколкото за времето.

Философията му ли беше виновна за загубата на мача? Не и не, каза Гуардиола, след което даде изненадваща оценка на мача: Поражението било следствие на това, че тимът му не е държал достатъчно топката. Смело изказване след мач, който ще намери специално място в историята на Байерн. Това не само бе най-тежката загуба в 48-годишната история на клуба в Европа, но която подкопава увереността на играчите в себе си.
Клубът наистина е имал нещо предвид, когато е взел Гуардиола, но сега трябва да се зададе въпроси. Най-малкият е: проигра ли тактически треньорът мача с Реал. По-големите са: Манията по притежаването на топката правилна идея ли е? Тенденцията не е ли в обратна посока? А най-важният е: Има ли бъдеще в Байерн треньор, чието разбиране за футбола излиза от мода?

Факт: Няма друг отбор на Байерн в историята, който да се е сринал така за толкова кратко време. От презумпцията за №1 в света този тим създаде две голови положения за 180 минути, а подари безброй на противника. От отбор, който определяше толкова лесно темпото и ритъма, се превърна в тимче без посока, схрускано от мадридските хулигани. Този полуфинал бе неравна битка.

Гуардиола знаеше това, поне докато вървеше мача. „Направих огромна грешка“, призна той. Скара се на играчите си, че оставят сами Тони Кроос и Бастиян Швайнщайгер да организират офанзивните действия, а Томас Мюлер трябваше като танк да спира атаките на противника в зародиш. Поредната ротация на състава обаче не му върза, а контрите на съперника бяха убийствени. Роналдо, Бейл и Бензема надбягваха халфовете и защитници всеки път. Баварците сякаш не спечелиха нито един дуел през първата част. А изборът на зоновата защита при статични положения бе наказана с 0:3 само за 34 минути. Още тогава някои зрители напуснаха стадиона. Те можеха да помогнат. Карл-Хайнц Румениге обеща „ад“ за Реал, но докато феновете по трибуните страдаха, мадридчани набираха самочувствие. Двамата централни защитници Серхио Рамос и Пепе изглеждаха сякаш са родени в ада.

Гуардиола обикновено дирижира отбора си край тъча като сър Саймън Ратъл от Берлинската филхармония или поне като Джовани Трапатони от 90-те. Този път той стоеше с ръце в джобовете на ръба на треньорската зона. Трябваше да изглежда тъжен, защото вече знаеше, че е твърде късно да коригира грешката си. Той пусна Хави Мартинес, за да стабилизира халфовата линия, Байерн влезе в ритъм, а Реал рядко контрираше. В тези минути Гуардиола бе с тима – крещеше, ръкомахаше, аплодираше и при лоши пасове, идеята му си бе същата. Дори в очите на феновете на Байерн обаче това поведение бе леко странно. Тимът му току що бе преживял максимално възможното унижение, а треньорът ти е доволен, прелиствайки същия тактически учебник, на който съперникът се смее. Прокраднаха се някои освирквания, след като за пореден път топката се прати от центъра към тъча. Едва когато Мюлер бе сменен, шумът се увеличи, което означава единствено, че Гуардиола няма безкраен кредит на доверие от феновете.
След мача треньорът защита избора си, макар резултатът не го подкрепя. Иначе казано, при него е възможен само този футбол. После добави нещо по-интересно: „Трябва да видим дали това е най-доброто възможно с тези футболисти. Ще говоря с ръководството“.

Това далеч не звучи като Трапатони: „Аз съм дотук“. Но Гуардиола поне трябва да се замисли след най-тежката загуба в треньорската си кариера.

Автор: Кристиан ШПИЛЕР, „Zeit.de“
Източник:  don balon

Оставете коментар

Автор

Ивайло Кирилов

Подобни публикации