RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Пламен Константинов: Не сме врагове с Казийски

Публикувано в: Волейбол
15:23, 26 юли 2014, Автор: , Преглеждания:110

Пламен Константинов

Пламен Константинов е роден на 14 юни 1973 г. Носител е на 6 шампионски титли от първенствата в България и Гърция. С националния отбор има бронзови медали от световното първенство през 2006 г. и от световната купа през 2007 г. От седмица е селекционер на България.

- Г-н Константинов, как ви се струва националният ни отбор в момента? Не е тайна, че между момчетата имаше напрежение, можете ли да ги обедините?

- Не мисля, че един човек сам може да влезе в ролята на обединител. За тази цел са необходими общи цели, идеи и мислене.

- Досега нямаше ли общи цели?

- Явно до този момент някои състезателите не са успели да ги осъзнаят или просто не са ги разбирали. По-важното е, че нямам намерение да убеждавам никого с  пистолет, опрян на челото. Мисля, че правилният път е да изложа нужните аргументи, който иска, ще ме следва. Със заповеди не става, този прийом действа, но за кратък период от време.

- Преди 2 години пак имахте предложение да поемете отбора. Тогава отказахте, какво се промени за това време?

- В онази скандална ситуация преди олимпиадата в Лондон имаше нужда от по-компромисен и по-мек човек. Аз съм по-остър камък и не усещах, че съм подходящият човек, който може да повлияе на отбора.

- Сега можете ли да повлияете?

- Струва ми се, че моментът е по-правилен. Всички са убедени, че е необходима промяна. Преди година например, ако се бях захванал, вероятно някой щеше да каже, че не е удачно, защото отборът имаше резултати.  Сега положението е друго, трябва коренна промяна на състезателите в отношението към националния състав. Той не е развлечение, а отговорност и доверие, което трябва да се оправдава. Нямам предвид, че е необходимо само да се побеждава. Един отбор може да загуби мача и да спечели хората.

- Вие как спечелихте Андрей Жеков, той беше обиден, но се върна?

- Първо двамата бяхме искрени един към друг. Не сме крили проблемите. Споделихме и идеите си как може да се променят нещата. Аз вярвам в Андрей, той ми е нужен и може би той повярва в мен.

 - Защо вашата убедителност не проработи при Матей Казийски?

- Ние не сме врагове с Матей и нямаме какво да делим. Това, което той изложи като пречка за своето връщане, е липсата на промяна в управлението на волейбола. Тук се разминават нашите виждания. Можем да работим заедно само ако в най-важните неща мисленето ни се приближава. Важното е какво ни обединява и ако то е по-висше от всички други неща, може да се намери компромис.

- България не е ли това по-важно нещо?

- Аз поставям националния отбор пред всички и пред всичко. Като съм национален треньор, това не означава, че имам пълно единомислие с управляващите на федерацията. Ние продължаваме да имаме различни виждания по много въпроси, но се опитваме да се убедим в правотата си. Другото, в което се разминаваме с Матей, е моето схващане, че промени може да направят тези, които участват в един процес. Никой не е казал, че като влезеш в националния отбор, трябва да мълчиш и да не споделяш идеите си. Стоейки отстрани, ти не можеш да направиш нищо. Думата на един състезател ще гърми, когато той е облечен с националната фланелка. Това, което кажеш от някой плаж, ще се коментира, но няма да има тежест.

- Преди няколко години сякаш си тръгнахте огорчен от националния отбор, вече преглътнахте ли обидата?

- Ние сме големи хора, да не сме деца, та да се сърдим. Има някои неща, които остават. Животът е такъв – получаваш и удари, и критики. Не може само да те галят. Тръгнах си огорчен, но сегашната ситуация няма нищо общо с онази. Националният отбор не е на никого, играем за публиката и за страната си.

- Докато коментирахте мачовете на България в Световната лига този сезон, минаваха ли ви мисли от рода на – ако аз бях треньор, щях да постъпя по различен начин?

- Тези мисли минават автоматично, в такива ситуации тренираш сам себе си. Виждаш някои неща, които би могъл да промениш, и се питаш това как би се отразило на играта.

- Къде сбърка предишният селекционер Камило Плачи – на игрището или в съблекалнята?

- Защо се търси вината само у треньора? Защото е най-лесно ли? Защо никой не отбелязва, че той не получи подкрепа ,и то от хора, на които помогна. Няма да казвам имена, всеки да си направи изводите. Не е хубаво да се сочи даден играч с пръст, защото вината не е само в един, тя е колективна. Всеки състезател може да сбърка, но друг да поправи грешката.

- Преди години нямахте намерение да ставате треньор, но се задържахте в тази професия…

- Имаше един период, в който исках да остана свързан със спорта, но чрез политиката. Оказа се обаче, че не се чувствам в свои води. С политическите формации, с които се опитах да работя, се оказа, че имаме толкова много разминавания във вижданията, че стана безсмислено да продължавам да се опитвам. Няма смисъл да оставам в политиката само за да се вмъкна някъде. Не мога да се примиря, че така функционира системата. Спортът ни налага такива правила, че всичко може да се промени на игрището, независимо кой какво е решил в някой кабинет. Свикнал съм със спортния феърплей, който е несъвместим с мръсотията в политиката.

- Преди време медиите ви сложиха етикет „най-желания ерген“. Докога ще носите тази титла?

- Не обичам да съм герой на жълти издания, нито да коментирам личния си живот. Смятам, че достатъчно голяма част от мен е била на показ. Ужасно е това, че хората в България само за да са известни, са готови да си свалят гащите.

- С какво Русия успява да ви задържи през последните години? Започвате четвърти сезон там.

- На първо място отборът ми „Губерния“, който е създаден само преди 5 сезона, а вече втора година успява да влезе в зоната на европейските турнири. Като треньор имам страхотен човек зад гърба си, нашия спортен директор Олег Савкин. Той ми даде спокойствие и вяра. Довери ми се. Не съм се чувствал в нито един момент застрашен и това ми дава свобода в работата. Освен това в момента в Русия може би е най-силното волейболно първенство в Европа. Работя с много качествени играчи. В Русия има държавна политика за спорта и тя дава резултати. Критикуват тази страна, защото нямало демокрация. Предпочитам тяхната недемокрация пред нашата пълна анархия. В България се е настанила пълна свободия, морален и ценностен разпад.

- В Русия как виждате конфликта с Украйна?

- Без всякакво съмнение и двете страни са хем прави, хем грешни. Украйна е една двулика страна – има проевропейски настроено население и проруско. Столицата Киев е обърната на Запад, но руските хора, живеещи в Украйна, се чувстват пренебрегнати. Допълнително се нагнетява напрежение от двете пропагандни машини на Русия и на Америка, които работят денонощно една срещу друга. Но най-голямата грешка е на Европейския съюз. В този конфликт той изпълнява ролята на проститутката. Европа трябваше да е водеща, а не да е подлога на едни или други интереси.

- Икономическите санкции срещу Русия ще повлияят ли на спорта?

- Няма как да не се отразят. Чуват се мнения, че идва нова студена война. Слабата Русия през 90-те години остави САЩ да диктуват на целия свят и да решават еднолично какво да става. Американците смятат, че тяхната демокрация е единствената и най-правилната. Но аз живея в Европа и искам европейска демокрация.

Цвета МАРКОВА, „Преса“

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации