RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Кубрат Пулев: В моите очи няма болка

Публикувано в: Бойни, Избрано
12:47, 2 дек 2014, Автор: , Преглеждания:51

Кубрат Пулев

Вчера в предаването Sport7 по NEWS7 бе излъчена една част от интервюто с един от спортните герои на България за 2014-а година – Кубрат Пулев.

Вижте цялото интервю с човека, който накара целия ни народ да тръпне заедно с него по пътя му към голямата цел – световната титла в професионалния боец.

- Кубрат, в края на всяка година идва време за равносметка. Каква е твоята за изминаващата 2014?

- За мен беше една добра година. Направих необходимото, достигнах до световния връх – да се бия за титлата. Е, не успях да я спечеля, но стигането дотам не е малко. Догодина, по-догодина, дано пък да я взема.

- Как гледаш сега назад във времето към всичко, през което премина?

- Както винаги оставам критичен към себе си и моите грешки. За мен всичко друго не е толкова важно – като хората, които критикуват и злобеят. За мен са по-важни хората, които ме подкрепят, които се радват, на които вдъхвам кураж и мотивация. Това ми дава крила.

- Почувства ли се обединител на нацията?

- Не съм се почувствал обединител на нацията, но се радвам, че около този мач, меко казано, хората се обединиха. Те си повярваха. Българинът е без необходимото самочувствие, а покрай този мач разбраха, че другите не са повече от нас.

- Само спортът ли ни остана да ни обединява?

- Не мисля, всичко може да ни обедини. Но водачите, силните лица на България – те са тези, които трябва да дават пример на народа. Да са нужни на хората, на този изстрадал, окраден и обрулен народ.

- Как гледаш на факта, че почти всички те подкрепяха в социалните мрежи, но след мача с Владимир Кличко обърнаха палачинката?

- Не мисля, че точно са обърнали палачинката. По-скоро тези, които сега критикуват и плюят, са си мълчали преди срещата, гледали са и са се надявали това което се случи, да се случи. Ако беше станало обратното, щяха да се крият. Аз не обръщам внимание на това, за мен са важни състоятелните, стойностните и истинските неща. Дори и критиките, има заслужени и те са нужни.

- Как се чувстваш като подсъдим?

- Не се чувствам изобщо като подсъдим. За делото на Кличко – той няма за какво да се хване и въпреки всичко го е намерил. Голяма империя са, грижат се да си лъскат имиджа. Малко да излезе истината на бял свят и веднага реагират срещу дадения човек. Но мисля, че се справих добре, следващия път – по-добре.

- Защо точно от щаба на Кличко те съдят, пари ли искат да изкарат?

- Съдят ме още преди мача, но не го обявявах, за да не се разсейвам. Това им беше целта – да ме извадят извън релси. Не можаха – нито преди, нито и след боя. Няма как да стане. Просто имаха късмет и Господ беше с тях.

- Време ли е за промяна – на треньор, на промоутърска фирма, на държава за подготовка?

- Със сигурност ще има промени и ще бъдем по-усъвършенствани следващия път.

- Какво означава за теб болката, каква е болката в очите на Кубрат Пулев?

- В моите очи няма болка, има само една борба и едни постижения, което целя. Целта преди всичко.

- Каква е ролята на България в преследването на тази цел?

- България ми дава смисъл в цялата моя борба, в постигането на всичко, което искам и което правя.

- Опитаха ли се политици да правят пиар на твой гръб?

- Някои политици се опитаха да се възползват  и по-точно да ни използват. Доста спортисти успяха да използват, но не съм аз този, който могат точно политиците да манипулират. На мен могат да ми влияят само хора, които виждам, че милеят за нацията и които се водят от мисълта да помогнат на този изстрадал народ. Но е абсурд някой да ме подкупи. Тук става въпрос и за интелект – не може да ходиш по партиите и да вярваш на някакви обещания. Спортистите трябва да си останат спортисти, камъкът си тежи на мястото.

- Къде остава човещината в цялата картинка?

- Човещината трябва да е на първо място. Критикуваха ме, че съм нямал уважение към Кличко. А точно аз бях човекът, който през цялото време говореше за уважението – към хората, към ближния. И те да ме обвинят мене, че нямам уважение. Естествено – към него нямам.

Уважавам тези, които са добри, културни. За съжаление уважението на българина малко му липсва. Вижте писаниците по жълтите медии. Но аз се смея с моите приятели на тези пошлости. Ако се замисли човек по-дълбоко – не е до смях. Всички по-известни хора, които попадат в общественото полезрение, се орезиляват. А това не е хубаво – така се вземат идолите и примерите от народа. Като добавим и това, че финансово не са добре хората – те губят вяра.

- Целта оттук нататък?

- Целта ми е най-високия връх – световната титла. Не бързам за никъде, младо момче съм, имам време. Някой ден ще я постигна тази цел.

- Опиши се с три думи.

- Кубрат Венков Пулев.

- Шкембе чорба или пица?

- Зависи.

- Футбол или шах?

- И двете.

- Най-важното в живота?

- Да си доволен от това което правиш и това което си.

- Имаш ли несбъднати мечти?

- Имам, да.

- Би ли влезнал някога в политиката?

- Този въпрос към Господ.

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев

Подобни публикации