RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Любо Пенев ексклузивно пред Труд: Онзи горе забавя, но не забравя!

Публикувано в: Избрано, Футбол България
10:27, 6 дек 2014, Автор: , Преглеждания:43

Любослав Пенев

Любо Пенев е от великаните на българския футбол. Безспорен лидер в отборите си – ЦСКА, „Валенсия“, „Атлетико“ (Мадрид), „Компостела“ и „Селта“. 217 гола в 432 мача! Двукратен шампион на България с ЦСКА, четири пъти носител на купата. Той е първият наистина голям трансфер в чужбина на българския футболист. Голмайстор и капитан на „Валенсия“, където изкова прозвището Ел Голеадор. По-късно бе в основата на историческия златен дубъл на мадридския „Атлетико“ през 1996 г. Във великия сезон Пенев беше лидерът на „дюшекчиите“ – вкара общо 22 гола в 44 мача и стана най-ефикасният играч на столичния тим.

В испанската си кариера Любо има общо 129 гола за „Валенсия“, „Атлетико“, „Компостела“ и „Селта“ – никой друг български футболист не може да се гордее с подобно постижение в чужбина. Треньорската кариера на Пенев стартира като асистент в щаба на националния отбор през 2008-а. Последва добър период в ЦСКА и участие с тима в групите на Лига Европа. През 2011 година ликува с шампионската титла като старши треньор на „Литекс“ и бе избран за треньор на сезона в България в анкета на професионалните футболисти.

- Хвърлихте бомбата с телевизионно интервю преди 13 дни и заминахте за чужбина, но у нас всеки ден засегнатите от вашите думи ви отговарят. Как ще коментирате ситуацията, г-н Пенев?

- Както е тръгнало, те и в новогодишната програма сигурно са се записали да ми отговарят. Което не е лошо, защото и без това са забавни за публиката. Ходят като цветарки по медиите. Но никъде не им се получава, защото за злобата, омразата и избиването на комплекси и два живота явно няма да им стигнат. Занимават широката общественост с някакви мои лични проблеми. Как съм щял да се оправя? Все едно цял живот на тях, господа работодателите, съм разчитал. Но колкото повече говорят, толкова повече се оплитат и олекват.

- Преди да се изкажат срещу вас, някои от групата на засегнатите казаха, че не искат да ви падат на нивото и да ви отговарят.

- Да, да. А представяхте ли си, ако пък ми бяха на нивото колко още глупости щяха да ни кажат? Посоките явно бъркат. Не знаят кое е нагоре и кое надолу. Говорим за футбол и тях алпинисти трябва да ги дърпат, за да ми стигнат до нивото. Например г-н „успешен бизнесмен“ реже кораби за скрап и работниците му в социалните мрежи постоянно плачат, че с месеци не им е плащал. След време може и да излязат някои любопитни неща защо му е толкова дълбок джобът. Бизнесът с хапчета е доста специфичен, така поне знам аз.

- Кирил Домусчиев иронично ви отговори, че не ви помни от френската гимназия и университета.

- Нямам такива претенции. Други са измислените герои, които го играят господин за един ден. Когато той е бил във френската, аз съм побеждавал Франция. И съм правил кариера в България, в Испания и въобще пред очите на милиони хора по света. А конкретно визирах неговите спортни изяви в 128-о основно училище в столичния квартал“ Младост“. За там говорех, когато му казах, че не са го пускали даже и в междучасието да се упражнява. И затова за футбол не трябва да се изказва. Най-вероятно иска да скрие тези 6-7 години от живота си.

- Той каза също, че не ви е срещал в чужбина по повод на изказването ви, че сте го виждали много нисък там.

- Само ще ви кажа един случай – тази година на мач във Валенсия в ложата щеше да ми скъса сакото, за да се обърна и да го забележа.

- А вие защо направихте сензационното си изказване чак след като ви смениха? Защо мълчахте преди това?

- Не съм мълчал. Просто не съм се изказвал пред медиите. Пускал съм само някои стрелички за събуждане и усещане. А на Боби Михайлов, и на други от Изпълкома на БФС съм казвал от какво съм недоволен. Особено като настоявах дълго време за това всички национални формации да се подготвят по един и същи модел, тоест централизирано. Още преди година бях наясно, че искат да ме сменят. Не им хареса явно, че стадионът скандира моето име. Шушукаше се по софийски кафенета и сливенски хотели, но за мен това бяха халосни патрони и нямаше смисъл да реагирам.

- Истинската стрелба срещу вас след загубите от Хърватия и Норвегия ли стартира?

- Не видяхте ли как започнаха да плюят, да хулят и дори да издават присъди преди мача с Малта? Не издържаха, бързаха да ме елиминират, защото не съм желаният от тях послушко. Не изключвам, че бивши мои съотборници са маши на хора, които искат да командват всичко във футбола ни. Много жалко, защото те, освен да критикуват, нищо друго не правят. Не носят никаква отговорност и не
предлагат никакви решения.

- От Изпълкома обявиха, че са осигурили всички условия за работа на националния отбор. Не е ли така?

- Да, но с малката подробност – те са задължени да го направят. На палатки ли да спи отборът? На поляна край София ли да тренира? Или на жълтите павета? Това е прах в очите на хората, но те не са слепи и виждат – корабът отдавна се пълни с юда. За девет години осем пъти сменят селекционера на националния! Може ли само едната страна да е виновна? Това ли е подкрепата към треньора и отбора? Да интригантстват и да критикуват в моментите, когато е нужна подкрепа. Нормално ли е? Приемам, че аз съм им неудобен и несимпа-тичен. Но така е било и със селекционерите преди мен и докато този Изпълком действа, ще е така и със следващите. Факт е, че треньорите винаги трудно се разделят с БФС. Матеус даже цяла книга написа по темата. Очаквам скоро някой да направи и филм.

- Вашата раздяла с БФС факт ли е и де юре?

- Договорите се подписват, за да се спазват. Това казах при срещата ни с Боби Михайлов. Нещата по раздялата предстои да се официализират. Моя е идеята неустойката за мен и щаба ми да е само три месечни възнаграждения, а не заплатите до крайния срок на договора, изтичащ през ноември 2015-а. И моля – нека не ми говорят за пари хора, които са затънали в дългове. Когато си тръгнах от „Армията“, опростих на ЦСКА мои заплати за 900 хиляди лева, защото ми е роден клуб. А за сребролюбство сега ми говори точно този Костадинов, който беше в ЦСКА и в БФС тогава, когато отнеха лиценза на клуба. И той беше, по-точно спеше, и на двете места! И сега хоп – събудил се и ми задава през медиите някакви си десет въпроса. Ама той самият е една голяма въпросителна! И тези, които са му писали въпросите към мен явно не са от най-големите му приятели.

- Отправиха се обвинения към вас за изгубени глоби на футболисти и нераздадени повиквателни. Така ли е?

- Простичка тема с ясни отговори. По нея обаче лица, които не са наясно с взаимоотношения на треньорски щаб и футболисти в един отбор, не трябва да се обаждат. Освен ако не искат да се излагат публично. Всички глоби в отбора са инвестирани в спортни и възстановителни уреди и пособия. Налагаше се да го направим, защото, когато заех поста, за тренировките имаше само една стойка, един хърдел и една пробита медицинска топка. А сега следващият треньор вече ще има необходимото както за една съвременна и разнообразна подготовка, така и за възстановителни процедури веднага след мачовете. Никога нищо не се е губило или изчезвало. Има начини за стимул и за влияние върху работата на футболистите. Не съм ги измислил аз, видял съм ги по света и ги използвам. И сега, когато вече не съм селекционер, администраторът на тима прозвънява на играчите за това къде ще е удобно да им върне по списък въпросните задържани повиквателни. И следващият треньор ще е на чисто по въпроса Няма нищо скрито-покрито.

- А лош ли беше футболният съюз към вас, когато ви разреши да отидете треньор и на „Ботев“?

- Факт е, че в „Ботев“ отидох с абсолютното разрешение на БФС. Клубът попита първо мен, после централата. Изпълкомът заседава и реши – този ход ще е добър за всички. А аз прецених, че ще мога да изведа проекта „Ботев“ на по-високо ниво. И ако въпросът е бил за пари, както искат да го изкарат някои дребни души, просто щях да остана. Имах си договор. И сега идва най-същественият момент. Появиха се неочаквани проблеми в „Ботев“ и клубът нямаше как да изпълни най-важния ангажимент към мен – създаване на звено от четирима специалисти за връзка между първия тим и юношеската школа. Без наличието му реално всичко щеше да е бутафория. Идеята беше, когато с моя щаб отсъстваме от клуба по десетина дни заради лагерите на националния отбор, въпросното звено да продължи работата по специално изготвена от мен програма с първия тим на „Ботев“.

- Не съществуваше ли компромисен вариант?

- Не, защото през тези 10 дни нямаше как да съм на две места едновременно. Това е причината. Но и в този случай дребните души пак за чужди пари говорят! И защо ли? Ами ако те бяха на мое място, щяха да останат да си вземат заплатата, сигурен съм. Но за разлика от тях аз съм отговорен и професионалист, който на никаква цена не може да подведе националния отбор. И не искам да лъжа нито себе си, нито футболистите, нито моя щаб и най-вече феновете.

- Няма човек във футбола, който да е безразличен към парите. Ще се съгласите ли?

- Може би не само във футбола. Въпросът е кое е водещо при един контракт. Когато аз подписвам договор, първо дискутирам с президента по точки – първа, трета, петнайсета… Започвам с чисто футболни и организационни въпроси. И само ако сме окей по тях, стигам до последната точка – коментиране на финансовите параметри. Така е било и така ще бъде при мен. Винаги съм държал на принципите си, на реда и дисциплината. Например да сте чули някой от моя щаб да каже и една дума срещу някого? Контролирам си хората, когато се отнася до работата ни. Докато в този Изпълком има твърде много солисти, които искат да са под прожекторите и да се правят на фактори. Да внушават, че футболът започва от тях. И дано поне им остане малко време и да поработят. Стига да могат. Мен вече ме няма и може да им е по-лесно. Три години затворено кранче явно им дойде много.

- Появиха се мнения за бойкот на футболисти в националния в последните три мача. Вашият коментар?

- Трябва да имам не сто, а хиляда процента доказателства, за да обвиня някого в предателство към националната фланелка. По-скоро някои от лидерите не издържаха на появилите се от различни страни психоатаки. Освен всичко отборът нямаше и капка късмет в тези три мача. Попаднахме в лош период като цяло, защото мнозина не бяха в оптимална форма. Реално всички злини дойдоха накуп. И се стигна до негативен резултат. Имам и аз вина – да. Светци има само в Библията. Но въпросът е помогна ли БФС с нещо да не стане така? Или някои разчистваха сметки с Любо Пенев.

- Какво наследство оставяте в националния?

- Искахме да направим едновременно и смяна на генерациите, и да търсим класиране. Оказа се сложно и бавно постижимо за потенциала на българския футбол в момента. Но до последно бяхме в играта за световното в Бразилия. Не успяхме с тази мисия, но пък изградихме ядро от футболисти в златна футболна възраст 22-28 години, които могат да направят мисията класиране възможна. Имам предвид братята Миланови, Иван Иванов, Бодуров, Неделев, Чочев, Славчев, Терзиев, Мишо Александров, Тонев, Страхил Попов, Венци Христов… Когато поех тима, статистиката показваше 11 процента победи в мачовете. Стигнахме до 44, паднахме до 33. Но смея да твърдя – в националния има вече изградена основа, върху която може да се надгражда. И шансът да се направи отбор, който да се класира за голямо първенство, наистина е реален.

- Вие сте от златното поколение в българския футбол, но заради лечение не играхте на CAIlf 94. В конфликта се засегна и тази тема – щяхме ли да станем четвърти в света, ако бяхте играли на този мондиал?

- Не знам, други се правят на Господ и говорят за това. Оставям на хората да преценят. Ще кажа само, че нашата генерация извървя пътя си правилно – три големи форума за шест години и наистина впечатли света. И аз съм част от това. А докато отборът се е готвил за седем мача от световното, аз водих седем битки за моя живот! С рака и със смъртта. Победих и в седемте, като така спечелих окончателно и войната. С пълен разгром! Това изпитание не го пожелавам и на лошите хора дори. Да не им се случва казвам само. Не знам кого и с какво съм засегнал, кой какво прощава и забравя, но да внимават – онзи горе забавя, но не забравя. А за това, което казах след уволнението ми, не съжалявам изобщо. Всичко е истина. И нямаше да съм аз, ако си бях замълчал. Сега също бях длъжен да им дам отговор на тези, които близо две седмици не спряха да се обясняват. Аз си решавам кога да затворя темата. И избрах да сложа точка с това интервю.

Оставете коментар

Автор

Труд

Подобни публикации