RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Без надграждане

555

У нас лятото е в разгара си. Температурите са жежки. И докато мислите ни са отнесени все повече към търсене на прохлада, в клубния ни футбол настроението е близко до точката на замръзване. За трети път в последните 25 години всички родни тимове отпаднаха от евротурнирите прекалено рано. Още не изпратили юли и ето, че Лудогорец, Литекс, Берое и Черно море хвърлиха кърпата в Европа.

Докато Берое все пак елиминира един тим в лицето на литовския Атлантас, то за останалите три отбора всичко приключи след само два мача и един съперник. През лятото на 97-ма и това на 2012-та се случиха подобни неща, но тогава кръговете не бяха чак толкова ранни колкото сега, а и част от противниците бяха доста силни.

Максимумът ни тази година се оказа втория предварителен кръг. Отбори от бившия СССР – Милсани(Молдова), Динамо Минск(Беларус) и Йелгава(Латвия) натриха носа на шампиона ни, носителя на националната купа и четвъртия в класирането. Берое може да се успокои с това, че все пак Брьондби е представител на една уредена, силна, и развиваща се футболна страна като Дания.

Но, Милсани и Йелгава влизат в графата еврооткрития, което дава нова широта на футболния ни фолклор, който в горе споменатите 25 години натрупа един солиден златен фонд от европровали. По стара традиция когато колата се е преобърнала пътища много. Но, всички водят само до вътрешния шампионат и купа поне до следващото лято.

Ранният старт, липсата на игрова форма и сработеност на играчите и съдийски грешки са трите причини, които отпадналите отбори изтъкнаха като основни причини за провала. Това говори за слаба подготовка за кампанията и подценяването на евро мачовете. От този извод не се разбира защо през изминалия сезон тимовете напираха за евроквоти и лицензи, след като отношението им след това като води само до към минаване през просото.

В Беларус, Молдова, че вече и Латвия клубовете правят чудеса с минимални финанси, докато у нас продължаваме да я караме много надценено. Или просто изписваме едни пари във финансовите отчети.

Лудогорец направи солиден рейд в България с четири шампионски титли, купа на страната и супер купа. В Европа достигна до осминафинал в Лига Европа и групите на Шампионската лига. И вместо да продължава да бере плодовете на усилията си срещу отбори като Милсани и Шкендербеу, за да има нови участия в груповата фаза на двата турнира и добри пари в банковата сметка, орлите повториха грешката на Левски от преди години отпадайки ранно.

Така надграждането не се получи и превръщането на Лудогорец, в еквивалент на Бате претърпя крах. Предстои интересна година в Делиормана, но наченките на регрес са явен признак, че нещата могат да се влошат до фатални размери. Ако Лудогорец не стане шампион или пък догодина последва подобен резил в Европа, то двете силни години на орлите в евротурнирите ще са само изключение от правилото, отколкото налагане на стандарт. Факт, който Левски не успя да обори преди години.

И докато успехите и редовното участие на Шериф и Бате в Европа донякъде повдигнаха нивото на останалите тимове в Молдова и Беларус, то у нас доминирането на един клуб над останалите води само до задушаваща хватка. Предвестници на бурята в клуба на братя Домувчиеви не липсваха.

Слабата игра през пролетта, последвана от раздялата с пет-шест основни играчи, за които поради управленска грешка не бяха взети пари , плюс изгонването на Дерменджиев без липса на ясна треньорска алтернатива са само част от тези елементи на бъдещите провали. Какво следва предстои да разберем, но смесването на капитали, политика, власт в един коктейл води до уродливи творения.

Литекс имаше късмета да бъде воден от толкова несъстоятелен треньор като Балъков, който е главен виновник за отпадането от Йелгава. Това се видя ясно няколко дена по-късно, когато Люпко Петрович седна на скамейката и изведе оранжевите до победа срещу Лудогорец.

Черно море изтърва шанса си в първата среща, като не успя да качи Динамо на разлика поне от два чисти гола.  В реванша Динамо им показа как се прави това упражнение, като принос за смазващото 4:0 имаха червения картон на Паланков, гол шедьовър от 30 метра и два късни гола.

Берое имаше своите шансове за успех срещу Брьондби. В първата среща обаче неумението на родните тимове да носят на плещите си товара на големите очаквания отстрана на феновете в домакинските мачове, доведе до скованост, която бе използвана от опитните играчи на датския тим за победа с един гол. В реванша освободени от тежеста на високите очаквания, беройци играха силно, но нямаха нужната класа, за да реализират създадените от тях положения.

Едно е ясно, в Европа футбол на добро ниво вече се играе почти навсякъде – отбори от Азeрбейджан, Казахстан, Албания, Фарьорите, Андора и Малта показаха зъби срещу далеч по-солидни противници. Ако искаме ние да сме в крак с времето, трябва да се опитаме да развиваме играта футбол на зеления терен, а не в канцеларите на БФС. Защото тази година един тим измежду Милсани и Шкендербеу ще участва минимум в групите на Лига Европа, докато нашите клубове ще ги дават само по платения канал на една телевизия.

Оставете коментар

Автор

Димитър Шопов

Подобни публикации