RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Професия „левичар“

Публикувано в: Волейбол, Избрано, Коментар
13:46, 18 авг 2015, Автор: , Преглеждания:118

1001
Той е роден на 12 март 1983 година в град София. Той е едно „златно” момче в българския волейбол. Той е Боян Йорданов. Той е един от героите на Световното първенство в Япония през 2006-та, който бе в основата на спечелването на бронзовите медали. Името му може би е малко неизвестно и непознато за младите, тъй като минаха доста години от времето, в което бе основна фигура в националния отбор. А в повечето случаи той се превръщаше в скрития ни печеливш „жокер” с атакуващата си лява ръка, която създаваше много неудобства на съперниците.

„Поразяващата лява ръка” или „Супер Бобо”, както е наричан от феновете, печели обичта им със сърцатата си игра винаги раздаващ се напълно на терена. Емоционален, играещ със сърце, дух и воля за победа, той се превърна в любимец на народа през 2006-та, когато в двубоя с Франция, в който изоставаме с 0:2 гейма, влиза като резерва и благодарение на лявата си ръка буквално „закла“ Петлите, носейки ни победата с драматичното 3:2. В този паметен, за някои незабравим момент, Супер Бобо доказа, че максимата бори се до край, защото винаги има надежда, важи напълно.

След 7 години от последния си мач с националната фланелка Боян Йорданов най-после се завръща в състава на представителния ни тим. Левичарят е сред избраниците на селекционера Пламен Константинов за предстоящото Европейско първенство през октомври, а завръщането му без съмнение е най-чакано от феновете, които помнят наказателните акции от лявата му ръка. За съжаление през годините „героят от Мондиал 2006” бе преследван от множество контузии и голяма доза малшанс, които винаги го оставяха далеч извън тима. Но дори и без да е контузен като че ли все беше пренебрегван, както и неоценен може би… и така и не стигаше до нещо повече от разширения състав. Надявам се ако е имало нещо такова, то да е останало вече в миналото и отново да го видим с родния трибагреник до сърцето и да ни радва с играта си.

Според мен, Боян винаги е бил липсваща фигура в националния отбор. Защото е доказвал не веднъж, че заслужава място в стартовата шестица и винаги е защитавал отлично гласуваното му доверие. Също така мисля, че е излишно да коментирам колко ценно е да имаш в състава си левичар. Лявата ръка е изключително неудобна за противниците, а при Супер Бобо изобилстват мощта в атаката и началния удар. С две думи няма спасение. И макар че Боян е вече на 32 години, той е класен състезател, който в никакъв случай не е за пренебрегване и би помогнал много с опита и пленяващото си представяне. Защото той не заслужава и не бива да търка скамейката! Остава единствено да си пожелаем да е напълно здрав и в оптимална форма, за да може да покаже на какво е способен. А привържениците за пореден път са затаили дъх с надеждата най-сетне техният любимец отново да облече националната фланелка.

Той е любимец и идол, пленил феновете с невероятната си игра и присъствие на терена. Сърцат и емоционален, той винаги се раздава надминавайки многократно 100-те процента, както за успеха на своите, така и за публиката. А извън волейболното игрище той е отново образец, но в този случай в живота. Определян от приятелите си като „душа човек”, той е уникален човек с огромно сърце и невероятен самоконтрол.

Той е играч, който има още много какво да покаже и даде за националната фланелка, дарявайки ни с много радост, емоции и гордост. Той е играч, който се раздава напълно и сякаш оставя част от сърцето си на феновете, за да благодари за цялата любов и подкрепа, която му оказват. Той напълно може да бъде оприличен като „бомбардировач” и определенията „поразяващата лява ръка”, „Супер Бобо” или просто Боян Йорданов!

Оставете коментар

Автор

Зорница Георгиева

Подобни публикации