RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Мистър Волейбол – от града на халвата до националния тим

Публикувано в: Волейбол, Избрано, Коментар, Любопитно
16:38, 24 фев 2016, Автор: , Преглеждания:1 501

Гордан Люцканов

Центърът на „Тетевен Волей” за мечтите, успеха, семейството и…още нещо

Гордан Люцканов започва да се занимава с волейбол преди 7 години. В началото се състезава за тима на Изгрев (Ябланица), но впоследствие решава да се премести в Тетевен и не греши в избора си. Преди волейбола да се превърне в негова страст и професия, въпреки крехката си възраст, няколко години практикува бойни изкуства – таекуондо и ММА. Готов е да жертва много в името на мечтите си. Роден е на 11 април 1997 г. и е една от младите надежди на българския волейбол – през юли завоюва със съотборниците си среброто на Балканиадата в Цетине, Черна гора, след тежка петгеймова битка със Сърбия, както и бронз от Европейския младежки фестивал в Тбилиси, Грузия.

Много често в днешно време подрастващите ни изненадват. Определено по не най-добрия начин. Но момчето, с което разговарях днес (в началото на януари) и имам честта да познавам от (смея да твърдя) доста време, е едно от малкото изключения. Защото, както казва една известна поговорка: „Във всяко стадо има по една черна овца”. Разбира се, тук метафората е в преносен смисъл – този млад човек е постигнал нещо, държи на ценностите, въпреки крехката си възраст. Остава здраво стъпил на земята – просто защото смята, че красотата и талантът са само малка част от предпоставките за успех. Смята, че интелектът и вярата в собствените сили и качества правят победата възможна. За разлика от връстниците си, които, четейки това, ще си кажат: „Голямо постижение ли е влизането в националния отбор?” и каквото друго се сетите от този сорт. Честно казано, познавам и такива, които искрено му се радват и запазват доброто си отношение, без значение дали са негови съотборници в професионалния тим, или пък съученици.

Въпросите бяха подготвени предварително – знам какво мога и не мога да го питам, макар че той е от хората, за който втората опция не съществува. На 18 години, а от почти две влиза в състава на юношеския национален отбор , според него спортът трябва да е от първостепенно значение в живота на младите хора. Както и разбирателството и екипната работа в клубния тим. „Ние преди всичко сме приятели, а след това и колеги. Много се забавляваме”, казва ми той в отговор на въпроса как съотборниците му приемат успехите му.

Разговорът тръгва съвсем естествено, като първата ни тема е трудната, но сладка победа над ЦСКА преди Коледа. Момчетата показаха доста силна мотивация и логичното ми питане е кое е поддържало адреналина им толкова висок. А отговорът му е прост: „Когато тренерът говори, нямаш право на претенции. Мълчиш и слушаш. Трябва да сме колектив – във волейбола място за единаци няма.” И тъй като почти 3 години от живота ми минаха с тези хора, знам какво има предвид – Мечката (Петър Мечкаров) е строг, но справедлив, при все, че и синът му играе в този отбор. „Голям процент от хъса за победа на играчите идва именно от „седмия играч” – публиката. Когато всички отстрани викат за теб и те подкрепят, правиш всичко възможно да играеш перфектно и да не ги разочароваш.”, е другото му обяснение за мотивираната игра.

Заговаряме се за другото хубаво нещо, случило му се наскоро – победата в конкурса Мистър Бгволейбол. След неколкомесечна оспорвана битка, в която никой не смяташе, че представител на отбор от малък провинциален град ще спечели титлата – той не само победи, но и показа сам на себе си, че ключовото качество е най-вече да цениш себе си, но в никакъв случай да не се самоизтъкваш, защото ще ти изиграе лоша шега. „Не мисля, че има някаква промяна. На познати и симпатизанти – да, но броят на истинските ми приятели е същият.”, заявява волейболистът в отговор на въпроса ми дали след конкурса забелязва някаква промяна по отношение на приятелите.

Момчето от града на халвата има прости, чисто човешки желания – иска за себе си и семейството си единствено здраве и щастие. Брат му Йохан е студент в УНСС и също тренира волейбол, но в аматьорския тим в родното им място. Родителите им Рени и Юлиян Люцканови подкрепят всяко тяхно начинание, може би затова Гордан казва в едно друго интервю, че „зад всеки успял спортист стоят неговите родители”. Завидна е амбицията, която притежава и типично по овенски не се спира преди да постигне целта си: „Знам със сигурност, че с каквото се заема – давам максимума от себе си, за да получа максимално добър резултат. За да постигнеш каквото и да е, първо трябва да положиш някакви усилия.”

Не поставя на първо място парите – дали заради възрастта, дали просто защото славата не го променя – не знам, но твърдо заявява, че би дал много пари само, за да разгледа най-интересните световни забележителности. Може да пожертва много в името на една мечта. Израства с волейбола в прекия и в преносния смисъл, а първият му треньор е капитанът на ВК „Изгрев” (Ябланица) Иван Иванов. Спортът му помага да стане по-отговорен, по-упорит и по-взискателен към себе си. „Много ми се иска това наистина да е правилният път – старая се и давам всичко от себе си. Удоволствие е да играя в клуб като Тетевен Волей. А да играя в юношеския национален отбор, за мен е голяма чест и гордост. Казах и преди – талантът е само 1%, останалото е упорит труд и постоянство.” 2015 г. донесе на него и съотборниците му няколко отличия, а в резултат на това спортните журналисти ги обявиха за „Най-добър млад отбор”.

Гордан Люцканов

Не се притеснява да говори открито за нещата, дори и касаещи личния му живот. Като например как се е зародила любовта към спорта, неговото детство, промените и т.н. „Любовта към спорта може би ми е вродена. Баща ми е завършил НСА. От малки ни учеше, че СПОРТ=ЗДРАВЕ. Опитвал съм от всичко – бягане, плуване, футбол, хандбал… Но се влюбих във волейбола. Наистина това за мен е страст.”

Детските спомени предизвикват у него умиление, променя се дори гласът му, като заговори по тази тема: „Забавни спомени от детството си имам много. Често със семейството ми си ги припомняме и много се смеем. Брат ми, чието мнение по всички въпроси много ценя, е много упорит, изпълнителен, взискателен и точен. Аз обаче от малък върша всичко в движение и светкавично, само и само да ми остане повече време за игра.” И макар, че двамата с Йохан външно си приличат доста (разликата помежду им е само 3 години), имат някои различия в характерите.

Въпреки, че се намира в края на период, в който всеки от нас малко или много се е променил, или не е знаел какво иска от живота, Гордан вече се формирал като личност и има твърда позиция по доста теми. Вероятно заниманията с бойни спортове преди волейбола са оказали своето влияние. „Харесвам бойните изкуства. Те учат на дисциплина, уважение, търпение и баланс. Но в един момент ми се наложи да избирам между волейбола и тях. Везните се наклониха повече към волейбола. Попълних декларация, че няма да тренирам други спортове и се заех само с волейболната топка. И, ето ме днес.” Определено заслужава адмирации за избора си, който, сигурна съм, не е бил лесен, нито лек. Много от нас, при подобни дилеми се отказват и от двете възможности, или поемат по път, избран неосъзнато – не носещ щастие и удовлетворение.

Натовареното ежедневие и многото и различни занимания не му пречат да се справя добре и с уроците. Тази година нашия герой завършва езикова гимназия с профил английски и испански език, а в плановете му за бъдещето спортът продължава да е номер 1. „Наистина е трудно, но се старая да се справям добре и с уроците. Уважавам учителите си и им благодаря за компромисите,които по някога ми правят.
Смятам да продължа да се развивам в областта на спорта. Спортната академия е добра алтернатива.”

Питам го какво е мнението му по въпроса за красотата и интелектът и дали комбинацията от двете качества му помага в живота. Очаквам да получа положителен отговор, но се оказва съвсем различно: „Красотата е субективно понятие. Аз не съм от хората, които се възгордяват от това. Но въпреки всичко, чувството е прекрасно. А интелектът го придобиваш. Не мисля, че на този свят има нещо, което се получава ей така – даром. От малък съм научен, че за да получиш нещо, трябва да се потрудиш. Така, че лесни победи няма.” Именно това му качество ме впечатли – това бе и причината да избера да разкажа точно за него – една от младите волейболни надежди на България. Славата и успехите да не те променят и да си останеш просто човек. Черта, която при доста негови колеги е претърпяла трансформация.

Определя себе си като съвсем обикновен млад човек. „Да, късметлия съм. Имам прекрасно семейство, истински приятели и добри съотборници. Не мисля обаче, че Гордан Люцканов извън терена се отличава много от младежите на неговата възраст. И аз като всеки 18-годишен обичам да се забавлявам с приятели.” С една малка разлика – забавлението в неговите представи не включва злоупотреба с алкохол и забранени субстанции. По отношение на връзките си обаче е лаконичен, дори леко свенлив: „Не мисля, че в личния ми живот има нещо толкова интересно, че да заслужава по-специален коментар.”

Приема зряло всичко в живота си – и доброто, и лошото. Гледа с оптимизъм в бъдещето, което е неприсъщо за връстниците му. „Не съжалявам за нищо. Животът е пред мен. Дано всичко, което ми предстои, да преодолявам с лекота. Пожелавам си да бъда здрав – останалото се постига.”

За пример в спорта, а може би и в живота, юношеският национал посочва мъжкия ни представителен тим, чиито изяви вдъхновяват всеки волейболен фен. „Възхищавам се на нашите волейболни национали. Те заслужават да стигнат върха. Желая им успех!!!” А може би някой ден ще видим Гордан сред тези доблестни мъже – все пак съдбата обича смелите!!!

Спортът като цяло е неизменна част от живота на Мистър Волейбол. Трудно си представя ежедневието без него. „Не съм се замислял. Без спорт!? Със сигурност ще е нещо, което да ми доставя удоволствие. Все пак, идва момент в живота, в който вече не можеш да разчиташ на спортната кариера, трябва да мислиш и за други неща.” В този момент се сещам за шегата на един познат към нашето момче: „Имаш толкова много медали, няма да останеш гладен, ако не си на работа!!!” Аз обаче вярвам в развитието и възможностите му, и знам, че с каквото и да го срещне животът, ще бъде успешно.

Както всички знаем, спортът помага при изграждането на характери, подобрява дисциплината, даже е в състояние да промени коренно човек. Но дали обединителят в днешно време има бъдеще, никой не може да каже. „Безспорно спортът обединява, особено когато видим пълните с фенове зали. Професионалният спорт има бъдеще, но за това са нужни талант, много труд и доста средства. Според мен спортът изиграва роля върху характера на хората. Но не мога да кажа, че всеки започнал да тренира нещо е станал добър човек. Това качество се формира от ранна възраст – през първите 7 години.”

И относно постиженията на зеления клуб Гордан дава обективна оценка на полусезона. Въпреки това смята, че фактът, че отборът е от провинцията, не бива да е причина за пренебрежение от страна на други клубове и дори от медиите. „Като новаци в Суперлигата, смятам, че се справяме добре. Винаги може и по-добре. И се стремим към това. А кой елемент липсва, могат да кажат треньорите и ръководството – не аз. Отразяването на всяко спортно събитие и представянето на различните отбори трябва да бъде обективно, за да се избегне напрежението между тях.”

Старае се да бъде полезен на по-малките, дори със съвет. Водещи за него, както винаги, са постоянството и увереността – при него тази формула е проработила и смята за редно да я сподели. „Бих ги посъветвал с какъвто и спорт да се захванат, да бъдат упорити и постоянни. Да вярват в себе си. И дори да срещнат трудности – да не се отказват. Всеки труд се възнаграждава.“ Винаги, когато имат свободно време, той и съучениците му участват в благотворителни инициативи. Защото Доброто не се нуждае от специален ден, за да бъде направено. Важно е да имаш сърце за всичко в живота.

Предлагам на вашето внимание авторското четиристишие на Гордан, което описва любовта му към волейбола:

Какво за мен е волейболът?
– Страст ! Живот ! Мечта !
Каквото и да казват хората -
това е най-най-великата игра.

В края на разговора ни, след като всички подробности са изяснени и всеки от нас трябваше да продължи към обичайните си задължения, получавам неочакван въпрос от отсрещната страна. Изненадах се, все пак в основите на моята професия е задаването на въпроси, отговорите трябва да ги дават другите. Е, казах си, няма да е лошо да се поставя на мястото на събеседниците си – трябва да съм толкова добра и в това. Нещото, което интересуваше Гордан, беше изборът ми на образование, съответно и на професия. „А ти – защо реши точно с това да се занимаваш, това ли бе мечтата ти? Мислеше ли, че ще срещаш толкова различни хора – така добре да се разбираш с тях, и толкова да обичаш спорта?” Нямах отговор на двата въпроса, но знаех за себе си причините и за избора, и за другото, а именно – любовта към спорта.

1 коментар

  1. поля павлова казва:

    невероятно добър-ГОРДЪН.пример и за спорт,и за любов,и за ученолюбие….възпитан млад юноша…

Оставете коментар

Автор

Малинка Димитрова

Подобни публикации