RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Когато мечтите се сбъдват…

Публикувано в: Волейбол, Избрано, Коментар
23:18, 31 авг 2016, Автор: , Преглеждания:547

14159836_954409514668435_10256315_n

Имало едно време малко синеоко момче. Било палаво и постоянно искало да играе. За да канализира енергията си в нещо полезно и едновременно приятно, родителите му го записали на спорт. Пробвал какво ли не – от бягане и плуване до бойни изкуства. Да, обаче уж случайната му среща с един друг любим спорт променя живота му из основи. Когато хваща волейболната топка, решава, че това ще е неговият спорт. Подписва декларация, че няма да тренира друго,  и така вече 8 години волейболът е негова страст и професия.

Преди няколко месеца ви представих този герой, но хубавите неща, които му се случиха след разказа ми, ме подтикнаха и вдъхновиха отново да напиша нещо истинско… Само за него.

Името му е Гордан Люцканов – до преди година никой не предполагаше, че това момче ще спечели конкурс на известен спортен сайт, специализиран във волейбола, и това ще му донесе куп дивиденти. Популярност, фенове, фотосесии, интервюта, трансфер в столичен гранд (по ирония на съдбата – в цветовете и на любимия му футболен тим). Преди конкурса той беше обикновен младеж, занимаващ се с волейбол, в очакване на нов период от живота си.

Казах си, че с неговите качества със сигурност от него ще стане истинска звезда и, че ще намери място в известен тим – даже не предполагах, че ще се сбъдне. Както знаем, когато с цялото си сърце някой пожелае нещо, съдбата намира начин да се намеси по най-добрия начин. И ето, думите ни се материализираха и се превърнаха в реалност.

Тогавашният дванадесетокласник на шега се включи в предизвикателството и до последно смяташе, че няма да се случи нещо особено. Във втория етап красотата и интелектът му извоюваха второ място, а само месец по-късно победата беше факт. Измежду учебниците, контролните и мачовете, се появи и това. За него последните месеци бяха доста натоварени – края на сезона в националното първенство, също и в  юношеското такова; завършването на гимназия, матурите, кандидатстването в университет… Не се огъна въпреки липсата на свободно време и дисциплинираността даде резултат – много добро представяне на отборите му (8-мо за клубния му тим – като дебютанти в Суперлигата; 5-то място сред всички юношески тимове), дипломиране в Езикова гимназия, а вече е и студент в НСА „Васил Левски”.

Сега на дневен ред е кариерата в националния отбор. Тя също е сбъдната мечта, но от 2 години насам. Тази година той и още трима негови съотборници от „Тетевен Волей” (вече бившия им клуб) спечелиха доверието на новия селекционер на националната формация за тази възраст Владо Николов, който смени на поста Драган Иванов. Комбинацията от труд и амбиция винаги е печеливша, както Гордан обича да казва: „Знам със сигурност, че с каквото се заема – давам максимума от себе си, за да получа максимално добър резултат. За да постигнеш каквото и да е, първо трябва да положиш някакви усилия.” Славата не го променя, не променя и възгледите му за нещата от живота:” Не мисля, че на този свят има нещо, което се получава ей така – даром. От малък съм научен, че за да получиш нещо, трябва да се потрудиш. Така, че лесни победи няма.” Младите волейболни звезди тренират усилено в момента, за да се подготвят за голямото събитие, което ги очаква – Европейското първенство за мъже до 20 г., което започва след броени дни. Тогава може би ще обогатя настоящата история, но нека продължим по същество и да се върнем на останалите причини за написване на този материал.

В хронологичен ред би следвало да започнем от финала на сезона в Суперлигата и юношеското първенство, тъй като той се състезаваше и в двете формации. Сентенцията за двете дини под една мишница определено не важи за него – видя се, че при желание и невъзможните (или малко възможните) неща се получават. Ако наблегнем на фактите, ситуацията изглежда така: 8-мо място за клубния тим в първия ешелон и 5-то място за юношеската формация след тежки битки, в които доказаха неоспоримите си качества.

Май месец има едно особено очарование – дали заради многото празници, които се отбелязват, дали заради пълния блясък на пролетта, или  заради блясъка на младите хора, които дефилират из градовете. И тази година той беше изпъстрен с много волейболни красавици и красавци, които отпразнуваха най-важния ден в живота си – кой от кой по-стилни. Нашият герой завърши успешно едно от най-елитните училища в града на люляците – ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” и впоследствие стана студент в НСА, каквато бе мечтата му. Ще съвместява лекциите и клубните ангажименти в новия си тим, както и тренировките с националния отбор – все пак това приляга на един бъдещ треньор.

И сега следва… може би най-важното, което трябва да кажа – почувствах се особено щастлива, когато ми съобщиха кой е новият отбор на Гордан. Знаех, че някой ден новият „Левски” ще е сбъднатата му мечта, но докато това не се случи, не смеех да му го кажа. Когато в един случаен разговор разбрах, че предположението (по-скоро пожеланието) ми е факт, съвсем логично попитах и самия него, за да съм напълно наясно. Отговорът му беше напълно в негов стил – толкова скромен: „Не беше съвсем сигурно и затова не споделих.” Няма нужда да убеждавам никого – тези, които познават характера му, не биха се учудили, че реагира така. Звездоманията му е чужда. Надявам се, че синята фланелка ще му донесе толкова щастие и късмет, колкото и не е предполагал, че ще има. Както и, че ще се наложи като титуляр много скоро.

Може би ще се повторя, но ще кажа същото, както и преди: вярвам в развитието и възможностите му, и знам, че с каквото и да го срещне животът, ще бъде увенчано с успех. А и съдбата обича смелите – не бива да го забравяме!!! Мечтайте и някой ден ще се видите на върха на планината, защото единствената граница пред всички ни е небето!!!

Оставете коментар

Автор

Малинка Димитрова

Подобни публикации