RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Милен Желев – от „Загорец“ до националния отбор

Публикувано в: Интервю, Футбол България
14:58, 7 дек 2016, Автор: , Преглеждания:121

15327821_1446544765356297_448774115_n

Милен Желев е на 24г. от гр. Стара Загора и играе като халф в отбора на Локомотив Горна Оряховица. Само за две години той успя да стигне от трета дивизия в България до повиквателна за разширения състав на националния отбор. Вижте какво сподели Желев за кариерата си до момента, мечтите си и любопитни факти около личния си живот.

- Как се запали по футбола?

- Когато бях на 7 години редовно ритах с по-големите батковци на село, а по това време отборът на Траяна Стара Загора провеждаше там тренировките си. Тогавашния им треньор Красимир Мечев съвсем случайно ме забеляза и ме извика да тренирам с тях, въпреки че бях по-малък. Впоследствие ме преместиха при моя набор с треньор Митко Коцинов.

- След това си бил в школата на Славия. С отбора на Локомотив ГО вече се изправихте срещу тях и ги победихте. Имаше ли по-особени чувства от твоя страна?

– Да, когато бях на 16 отново Мечев ме взе в школата, където изкарах 3 страхотни години. Не мога да кажа, че имах някакви чувства, но исках да ги победим, защото тогава не ми дадоха шанс за първия отбор.

 – Ако се върнеш назад във времето, има ли нещо, за което съжаляваш?

Като цяло няма нещо, за което да съжалявам. Но ако мога да се върна бих се влагал още повече във всяка тренировка или мач!

– В такъв случай смяташ ли, че в отбора на Локомотив ГО си на прав път в кариерата си?

-Да, Локомотив ГО е голямо стъпало за мен. Все пак преди 2 години бях във В група в Загорец и малко по-малко, разбира се и с известна доза късмет, сега съм в Първа Лига с Локомотив.

– Няма как да не те попитам и за повиквателната за националния отбор, макар и за разширения състав.

– Изобщо не съм го очаквал, но много се зарадвах, когато разбрах. Вярно, впоследствие отпаднах, но това ми показа, че съм на прав път. С повече усърдие и самочувствие се надявам занапред да вървя още нагоре и да попадна в състава на България.

– Суеверен ли си? Имаш ли някакви ритуали преди да излезеш на терена?

– Не бих казал, че съм суеверен, но когато изляза на терена винаги се прекръствам три пъти и благодаря на Господ, че имам възможност да се боря за това, което искам и мечтая.

– Ако можеше да работиш друга професия за един ден, какво би правил?

– Винаги съм си мислил, че ако не бях футболист, щях да се занимавам с някакъв вид бойни изкуства, независимо какви точно.

– А ако жилището ти гори и може да вземеш само едно нещо, какво би било то?

– Като цяло нямам някаква любима вещ, но бих си взел лаптопа, защото в него имам много снимки и клипчета от изминали години и въобще хубави спомени. Честно казано доста често ги преглеждам и се смея на тях.

– А какво те дразни?

– Дразни ме лицемерието, интригата…тези неща са доста често срещани във футбола, за жалост. Малко са истинските мъже.

– А коя е последната книга, която прочете?

– „Разгневени съпруги” на Сюзън Айзъкс по препоръка на майка ми.

– За финал ще ни споделиш ли момент от кариерата ти до момента, който никога няма да забравиш.

– Няма да забравя, когато бихме Лудогорец за Купата на България. Вечерта след мача си мислих как преди една година се възхищавах и радвах с все сърце за тях, когато направиха 3-3 с Лацио и се класираха напред в ШЛ. А този ден победихме същия този отбор….чувството е незабравимо.

Оставете коментар

Автор

Rositsa Georgieva

Аз съм на 23 години, родена в гр. Нова Загора. Интересувам се от много спортове, но слабост са ми колоезденето, биатлона и плуването. Ако имате въпроси или препоръки, бих се радвала да ми пишете на georgieva.rossy@gmail.com

Подобни публикации