RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Джоди Лукоки: Искам да играя финал на Лига Европа

Публикувано в: Лудогорец, Футбол България
18:05, 17 окт 2017, Автор: , Преглеждания:110

Лукоки

Джоди Лукоки даде интервю в поредното издание на обзорното предаване на УЕФА за Лига Европа. Вижте какво каза холандецът за Лудогорец, Аякс, Лига Европа и детските си години.

Здравей, Джоди. Първо бихме искали да те попитаме за детството ти и за първите ти спомени от родината. Какво ви е коствало да избягате от войната в Заир (бел. ред.: Демократична Република Конго се е наричала Република Заир в периода 1971-1997г.) заедно с родителите ти, когато ти и твоят брат-близнак сте били на една година?

Не знам какво точно е било чувството, защото съм бил малък, но като се замисля сега, мога да кажа, че е хубаво да имаш хубав живот в Европа. По онова време родината ми е била във война. Щеше да е твърде трудно да бъдем отгледани в Конго, затова считам, че родителите ми са взели най-добрия възможен избор – да се преместим в Европа и да водим добър живот. Мисля, че в момента водим наистина хубав живот, нещата се развиват добре и съм щастлив. Аз съм щастлив човек.

Родителите ти говорят ли за преживяванията си?

Не много, но всички знаем, че е било трудно. Би било трудно да израснем в Конго, затова считам, както казах и по-рано, че най-доброто решение е било преместването в Европа. Не знам защо родителите ми са избрали Амстердам, но мисля, че съм много щастлив от този факт, защото живях добре там.

Разкажи ни повече за твоите най-ранни футболни спомени. Колко беше развълнуван, когато играеше за първи път като дете? Кои бяха любимите ти играчи и отбори като дете?

Аз просто започнах да играя. Когато си малък, просто играеш навън, риташ топката и в един момент се замисляш – „да, може би пък ще стана добър играч“.
След това започваш да играеш с приятелите си, записваш се в клуб. Когато хората ти казват, че играеш добре, тогава започваш да вярваш, че ще станеш футболист.
За мен Кристиано Роналдо е най-добрият. Когато бях малък, той играеше за Манчестър Юнайтед, наблюдавах го много. Опитвах се да правя, каквото правеше и той. Манчестър Юнайтед беше и все още е любимият ми отбор. Така започнах да играя футбол. След време се присъединих към Аякс и оттам започна всичко.

Разкажи ни повече за детството си в Амстердам, за приятелите си, културата в града.

Имам добри приятели там, част от семейството ми също живее в Амстердам. Беше лесно да порасна там, хората са мили. Когато се присъединих към Аякс, имах един много добър и същевременно строг треньор, Робин Пронк. След втората ми година там Джери Винк ми беше треньор две или години поред.
Мисля, че той е най-добрият треньор, който съм имал. Той ми отвори очите и осъзнах, че мога да стана професионален футболист. Като юноша в Аякс нямаш гаранции, че ще станеш професионален играч, защото много от момчетата там не стават футболисти впоследствие. Спират развитието си или продължават с образованието си. Той определено успя да ме накара да осъзная, че мога да бъда достатъчно добър и в резултат сега играя в Лига Европа, играл съм и в Шампионска Лига. Франк де Бур също ми е бил треньор, също много добър. Той ме вкара в първия отбор, откъдето започна всичко.

Разкажи ни повече за известната футболна школа на Аякс, за твоите приятели, които сега вероятно са известни играчи. Как беше животът в школата?

Що се отнася до школата на Аякс, мисля, че знам защо казват, че е най-добрата – от крехка възраст преподават тънкостите на футбола и системата, по която играе първия отбор… Тя се прилага в юношеските състави и ако попаднеш в основния отбор, автоматично знаеш какво да правиш на твоя пост.
Играчите знаят какво да правят като отбор. Това улеснява нещата. Тренира се всеки ден, понеделник, вторник, в сряда почивка, четвъртък, петък, дори и събота, постоянно има мачове. Така всички са ангажирани с футбол през цялото време. Прибират те рано от училище, дори домашните се пишат в базата на Аякс, затова считам, че подготовката там е добра.

Помниш ли първият си мач с основния отбор на Аякс?

С първия отбор?

Да.

Да, беше срещу Фейенорд. Това е голямо дерби, спомням си, че топката бе в мен и я пратих между краката на един от играчите, на холандски го наричаме “panna” (индийско орехче), и зрителите по трибуните много се радваха. Помня първия мач, да победихме и затова беше добър.

Какво си спомняш от мачовете с Борусия Дортмунд и Реал Мадрид през онези години?

Мачът с Реал Мадрид беше труден, аз играх само 15 минути. Срещу Борусия играх целите 90 минути и това, което помня е, че те са много добър отбор. Тогава Роберт Левандовски играеше за тях. Мисля, че и Марио Гьотце и Матс Хумелс също бяха в отбора.
Тогава загубихме с 3 или 4:0 (бел. ред.: 4:1, 21/11/2012г.) и си помислих: „Това е топ-нивото“. Въпреки тежкия мач, аз бях щастлив, млад, това беше трупане на опит и напомняне, че трябва да се работи здраво, за да стигнеш толкова далече и да се задържиш там.
Така, че беше труден мач, но за мен беше добър.

Кои играчи си спомняш от дните си в Аякс? Играл си редом до велики имена като Кристиян Ериксен, Тоби Алдервайрелд и Ян Вертонген. Кой беше най-добрият играч по това време?

Най-техничен беше Ериксен, защото беше млад. Когато играше, просто си личеше, че ще стане велик играч. Освен него съм играл и с Вертонген, Алдервайрелд, също и с Анита, Ено, Ван дер Вийл.
Играл съм и с много други играчи… Мидо също играеше за Аякс, а в годината, в която Луиз Суарез напусна, аз се присъединих и тренирах един-два пъти с него преди да отиде в Ливърпул.
Също така съм играл и с Емануелсон и вратаря Щекеленбург. Мисля, че това са сред най-великите играчи, с които съм играл.

Да поговорим за Лудогорец. Как се стигна до този ход? Какво те накара да смениш клуба?

Агентът ми каза, че Лудогорец искат да ме купят, затова разрових Интернет и разбрах, че там играе холандец – Върджил Мисиджан, затова се свързах с него и го разпитах каква е обстановката в клуба, как са хората, града.
Той ми обясни всичко и когато дойдох в Разград, говорихме доста с хора от Лудогорец и усещането ми беше добро. Когато имаш добро предчувствие, няма нужда от много размисъл, затова подписах и мисля, че не сгреших.

Какви бяха първите ти впечатления от клуба и от града?

За града знаех, че не голям, а по-скоро градче. Мисля, че хората са добри и можеш да си прекараш чудесно там. Не е задължително да живееш в голям град. За мен не е проблем да живея в Разград и знам, че хората са добронамерени.
Съотборниците ми също са много добри, помагаме си един на друг за всичко.

Разкажи ни за кариерата си в Лудогорец. Как се разви тя? Как започна да играеш в отбора? Лесно ли се адаптира към новия отбор и стил на игра? Кои са най-добрите ти моменти досега?

Най-добрите ми моменти са сега, защото преди не играех много, тъй като предишният треньор не ме пускаше, но настоящият го прави. Преди доста стоях на пейката, около две години.
Доста е трудно, когато не играеш. Трябва да си силен психически. Всеки път при такива случаи си говорех с Мисиджан и ако той не бе ми помогнал, сега нямаше да съм тук.
Ако не играеш, не си щастлив. Липсва ти семейството и доста други неща се случват. Мислех доста дали да остана или не, но сега е различно, новият треньор е уверен спрямо мен. Играя, бележа, асистирам – имам възможност да бъда важен за отбора. Това се случи с мен за две години, сега тепърва показвам, че съм добър играч и мога да бъда от полза за отбора.

Какви спомени имаш от Шампионската Лига миналия сезон?

Не играх много в тези мачове, може би за около 10-15, до 20 минути. Но мачът с ПСЖ, който завърши с равен 2:2, беше много добър.
Разбира се, играхме и срещу Арсенал, но този мач не беше добър – вкараха ни 6 гола. Въпреки това, беше добре да попием опита, който се добива от тези мачове, да се усети нивото. Подобни спомени и впечатления ме правят този, който съм сега.

Разкажи ни за Лига Европа през настоящия сезон. Започнахте доста добре, с четири точки актив от две срещи, а ти отбеляза страхотния трети гол срещу Хофенхайм, кажи няколко думи и за това.

Беше доста трудно срещу Истанбул, защото бяхме на чужд терен, а преди това говорихме колко е важно да спечелим домакинските срещи. Точно това направихме и с Хофенхайм, срещу които също имахме много трудности, защото са добър отбор.
Бяхме гледали запис, на който те побеждават Байерн Мюнхен, но мисля, че домакинството ни помогна – феновете бяха страхотни. Всички дадоха 200% от себе си, всички играха отлично и за мен беше невероятно да отбележа гол.
Беше първият ми гол в мач от европейски турнир, затова се радвам, че го постигнах. В мача с Истанбул можехме да победим, но не успяхме да отбележим, както и те. Имаме четири точки актив, започнахме добре и трябва да продължим така.

Какви промени внесе в тима треньорът Димитър Димитров?

Не е променял много неща, играем по същата система. Промени направи спрямо мен – различен съм от другите, защото съм доста бърз, и треньорът използва това мое качество по-добре от предшественика си.

Кой пост е най-добър за теб на терена? Как виждаш себе си в отбора?

Най-добрата ми позиция на терена е като дясно крило. Като такъв играя най-добре и мога покажа способностите си. Мога да играя и като ляво крило, но предпочитам да съм вдясно.

Кой е най-бърз в отбора?

Мисля, че или аз, или Върджил Мисиджан.

Измежду теб и брат ти Маджер Лукоки кой е по-бърз?

Мисля, че съм по-бърз от моя близнак, но той също е доста бърз играч.

Какви са амбициите и мечтите ти като част от Лудогорец?

Амбицията ми е заедо с отбора да станем шампиони в домашното ни първенство отново, както и да се класираме за следващия кръг от Лига Европа. Когато играеш в такъв турнир, ти се иска да печелиш всяка среща, както и всички останало, а Лудогорец трябва и иска да побеждава всеки път.
Мисля, че е възможно да стигнем следващия кръг, и много ни се иска да достигнем и финала, но това би била голяма крачка. Но всичко е възможно. Миналата година никой не очакваше Аякс да стигнат финал, но те свършиха много добра работа.

В Лудогорец има играчи от цял свят, както и още един холандец, Мисиджан. Това как ти помогна да се адаптираш към отбора?

Помогна ми доста, защото не можем да говорим много български език, нямаме много местни играчи. Българският език е труден и ако говориш Английски, е по-лесно.
Хубаво е, че има доста играчи от чужбина, защото имат различен от типичния за тук стил, това показваме. Имаме доста бразилци, които са много технични и имат умения, и когато това се комбинира с останалите, може да се създаде много добър отбор.
Лично за мен е добре, че Мисиджан и Анисе са в отбора, защото са ми близки приятели. С Анисе работим много и той ми помага доста. Важно е да си близък с останалите играчи. С Анисе се разбираме чудесно.

Какво мислиш за силата на футбола и как успява да събере хора от различни държави и култури заедно в един отбор?

Хубаво е, защото научаваш нови неща за други държави, а и футболът носи респект. Когато се сетя какво се случи с един от играчите в Аякс, Абелхак Нури и проблемите, които имаше, и когато видиш как светът може да направи много чрез силата на футбола, да сближи хората, това е страхотно и красиво, както и всичко, което различните играчи на Лудогорец правят в отбора.

Твоите родители са били облагодетелствани от идването си в Европа и бягството от войната. Сега виждаш бежанци от Сирия и Африка – какво мислиш за тези проблеми?

Не е хубаво да видиш или чуеш такова нещо, има и много материали в YouTube. Европа, както и други държави, трябва да са благодарни, че имат добър живот и подобни неща не се случват тук.
И в Европа има хора, които също нямат много, но нещата, които се случват в проблемните райони, не се случват тук. Затова трябва да сме благодарни на Бог за хубавият ни живот тук.

Имам само още един въпрос. Можеш ли да ни споделиш какво беше чувството да дойдеш в Разград и да го направиш свой дом? Какво взе със себе си? След живота в Холандия си дошъл тук – как успя да се почувстваш като у дома? Носиш ли нещо, което да ти напомня за стария ти живот в Холандия?

Не съм направил много по този въпрос, но трябва да се адаптираш. Различна страна е и ако имаш близки приятели, е по-лесно. Както споменах, прекарвам доста време с Мисиджан и Анисе.
Заедно сме всеки ден, играем на Плейстейшън и се храним заедно всеки ден. Имам и син, който също идва, и когато мисля за него, това ми дава сила. Трябва да се грижа за момчето си и да му дам най-доброто, което мога.

Не бих искал да погледна назад в един момент и да видя, че съм допуснал грешки. Ако не играеш редовно, може би тогава си направил грешка, но ако се бориш е различно, синът ми ми дава сила, както и молитвите. Сега вече играя, адаптирал съм се и мисля, че всеки може да се адаптира навсякъде.
Всичко е в главата на човек и ако си психически силен, тогава ще намериш начин да се адаптираш лесно. Не е нужно да вземаш нищо със себе си – ако си отворен към околния свят и ако си заобиколен от добри хора, тогава всичко ще е лесно.

Оставете коментар

Автор

Сезгин Басриев