RSS Публикации | RSS Коментари | Facebook | Twitter |
Регистрация | Вход
Спортният глас на България

Баражът и „празникът“

Публикувано в: Избрано, Коментар, Левски, Футбол България, Черно море
15:01, 27 май 2018, Автор: , Преглеждания:46

Левски

След доста неугледните, груби и посредствени мачове в нашенската Първа лига, беше време за малко фин естетизъм!

Вероятно затова грижовните „чичковци“ от БФС се погрижиха за организират подобаващо баража за последната българска квота в евротурнирите. Забележете, баражите между претендентите за влизане в елитния футбол се играха умишлено на неутрални терени. Но решителният сблъсък за последната евроквота между „Левски“ и „Черно море“ се състоя регламентирано именно на стадион „Георги Аспарухов“. Изборът на място бе хармонично съчетан с точния избор на време. Срещата се състоя в  деня на клубната годишнина на „сините“. Така някак неусетно баражът се трансформира в „празник“ за синята половина от българската футболна публика. И решителният сблъсък бе ловко подменен от приятелски бенефисен спектакъл.

За „подгряване“ на тържествената атмосфера се постараха всички. Като започнем от „сините“ футболисти, които се поразтичаха по терена. Ако не за друго – поне да поотмият срама от слабото си представяне през поредния провален, безтрофеен сезон. Не че „смокиновото листо“ на бронзовите медали може да замени загубения финал за Купата на страната, но все пак…

В изненадващ синхрон с тях действаха и футболистите от „Черно море“ – плахи, „беззъби“ в атака, примирени с отредената им съдба. Е, някъде в началото на второто полувреме „моряците“ все пак показаха, че „по- иначе може“ – отбелязаха гол и поопънаха и без това разклатените нерви на домакините и техните фенове. Но бързо потушиха порива си в името на празничния дух. Като добавим и широката усмивка по лицето на техния тренер – бившия левскар Илиан Илиев, по-идеална хармония не е имал скоро на български двубой.

Своето скромно съпричастие към празничната атмосфера в края на двубоя маркира и главния рефер на срещата с „дежурната“ за „Левски“ дузпа. При друг случай подобен наказателен удар би бил дълго дискутиран. Да посочиш „бялата точка“ след рикошет в ръката на паднал играч, когато топката не е насочена към вратата, е меко казано спорно отсъждане. Но да видяхте някой да протестира? Нали и без тази дузпа победителят в „баража“ бе известен от самото начало….

И все пак не се мина без „сенки в рая“. И празникът бе помрачен най-напред от полупразните трибуни на „Герена“. Явно трезвомислещите фенове на „Левски“ не просто прозряха сценария на юбилейния спектакъл и прецениха, че тяхната подкрепа е безпредметна. Със своето отсъствие те дадоха безпощадната си присъда не само за представянето на “сините“ любимци през сезона, а и за грешната посока, в която върви техния клуб.

Не можем и да подминем и единствения човек, който не усети празничното очарование на мига. Делио Роси /вероятно провокиран от подхвърлена реплика/ гневно напираше към скамейката на гостите и бе трудно възпиран от служебните лица и приближените в своя екип. Тази неочаквана и нетипична за възрастен, зрял човек агресия вероятно има своите корени в засегнатото честолюбие на италианеца и натрупаните нерви след поредица знакови провали. Но чрез подобно поведение „Дедио“  демонстрира на цялата футболна общественост факт, който мнозинството от „сините“ фенове с болка прозряха още по средата на сезона. Казано с „думи прости“ Роси не просто отдавна е минал зенита на своя треньорски талант, ами и отгоре на всичко е абсолютно неадекватен на българските футболни реалности. И дано ръководството на клуба скоростно му покаже обратния път към Апенините, защото нищо добро не чака един уважаван тим с подобни чуждоземни недоразумения начело.

Както казва народната мъдрост - за младоженците „Горчиво!“. “Левски“ хвана „последния влак“ за Европа. Дали обаче там на европейските „гари“ някой ще организира за „сините“ подобни тържествени спектакли с предизвестен, благополучен финал?

Нека всеки отговори сам на този общо-взето реторичен въпрос.

Оставете коментар

Автор

Светослав Минчев

"Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…" Георги Аспарухов